ГАЛЕРИЯ “ДАРЗАЛАС”. ТРАДИЦИЯ И НОВАТОРСТВО В КРАЯ НА ХХ ВЕК

Елена Владова

web

Два основни белега отличават къщата за изкуство и антиквариат “Дарзалас” от останалите салони в града. Първият е начинът на работа с посетителите и клиентите. Произведенията на изкуството, сред които на първо място са бижутата, се представят не просто като част от фонда, с който галерията разполага, а винаги под формата на беседа. Гостите се канят по интереси, за да намерят и самите те общ език помежду си. Самата беседа е посветена или на жанра, или на автора, или пък обхваща цялото му творчество. Вторият отличителен белег е съчетанието между съвременно и антикварно изкуство, което би задоволило два полюсни типа вкус. “Моят девиз е “Ние предизвикваме интереса на публиката, а не чакаме тя да прояви интерес”, казва галеристката Галина Панайотова.

Всъщност галерия “Дарзалас” не е променяла начина си на работа от повече от 10 години, откакто е създадена.

Началото й

се намира още в 1989 г. Тогава създателят на галерията Николай Панайотов, самият той страстен колекционер, открива първия в страната частен антиквариат на ул. “Панагюрище”. С името “Дарзалас” го кръщава Александър Минчев, а художникът Владимир Иванов изработва графичния знак, който е същият и сега. В началото идеята е в галерията да се представят само антикварни експонати, но художникът Красен Бербенков дава идеята те да се съчетават и със съвременно изкуство, Стоимен Стоилов и Съюзът на българските филателисти също подпомагат начинанието. Още тогава в обособеното артистично пространство се събират творци от различни жанрове, а сред първите клиенти са екскметът Христо Кирчев, който намира там нужната му антикварна английска литература, Милчо Левиев и проф. Ифра Нийман. В продължение на 7 години “Дарзалас” сменя няколко пространства, а от 1997 г. е на познатия днес адрес - ул. “Кап. Петко”. Преди 2 години галерията отбеляза 10-годишния си юбилей с изложба, наречена “Първите приятели на “Дарзалас”. Сред тях бяха още имената на Калия Йорданова, Пламен Братанов, Иван Обретенов, Мирослав Кенаров, Сашо Анастасов, Тодор Игнатов, Лора Маринова, Георги Йорданов и други, чиито произведения съставят фонда на галерията.

“Дарзалас”

е името на тракийски бог, покровителствал населението на древния Одесос. Тълкуването му често се е свързвало с понятията “смел” и “дързък”. Култът към бог Дарзалас придобива разпространие през Римската епоха. В негова чест са се организирали празници на реколтата и спортни игри, наречени Дарзалеи. В древния Одесос са се секли монети - тетрадрахми с лика на бога, когото изобразявали с брада.

Фондът

на къща за изкуство и антиквариат “Дарзалас” е събиран през всичките 11 години. Галерията разполага с богата колекция от старинни вещи, картички с изгледи на Стара Варна, статуетки и др. От съвременните автори, чиито произведения се представят само в “Дарзалас”, са и имена на художници от страната, като тези на приложничката Стела Георгиева, специалист в областта на обработка на кожа, на дизайнерката Корнелия Маринова, на Павел Митков, на Силвия Христова.

Няколко са имената на авторите, чиято

първа самостоятелна изложба

е била в “Дарзалас”. Сред тях на първо място е това на Боян Янев - едно от емблематичните имена за галерията. За първи път в “Дарзалас” е представен и Христо Михайлов от София - разностранна творческа личност. Художникът работи в няколко области - бижутерия, скулптура, живопис и концептуално изкуство. Уникален е съвместният му проект с поета Дянко Дянов, подпомогнат от МК. От общо четирите части във Варна вече са представени две. Проектът “Нова древност” търси далечните български корени и включва поетично слово, бижутерия, акции и пърформанси. От галерия “Дарзалас” творческия си път започва и Светлозар Пармаков - младо име в областта на българсаката керамика. Авторът има своя гледна точка за обработката на материала, като използва забравени традиционни техники.

Съвременното ювелирно изкуство

е емблематичен жанр за “Дарзалас”. Галерията работи с водещи български ювелири, далеч от комерсиалното третиране на жанра. Сред тях са няколко имена, чиито авторски колекции са винаги различни и подчинени на определена концепция. Изчистените от орнаменти сребърни бижута на Анжело Красини, председател на творческия фонд на СБХ, могат да се познаят сред стотици други. Уникална е и ръчно изработената филигранна бижутерия на Ангел Андонов. Галерията представя и Славейко Димитров, чиито сребърни накити са основно в две серии - седефена и перлена, както и Алаксандър и Йоан Доневи, баща и син. Техният типичен авторски почерк са гравираните в стомана релефи, в които се отпечатват благородни метали. Творбите на петимата майстори-ювелири, както и на Христо Михайлов, също съставляват фонда на “Дарзалас”.

Галеристката Галина Панайотова

“Не работя за определена възрастова група, а за определен тип хора, които обичат изкуството и умеят да се забавляват красиво. Считам, че магазинният тип галерия вече изживя своето време, затова залагам и на нетрадиционното представяне на изкуството, на изнасянето му извън обичайното салонно пространство, търся и синтеза от всички изкуства. В този дух са и спектаклите от поредицата, която започнах. Първият бе “Няколко часа преди полунощ” и включваше музика, танц и изобразително изкуство. Всички изкуства се раждат не просто от произволното въображение на създателя си, а от един източник - животът. В този тип поднасяне за мен е важен и познавателният момент за публиката. Убедена съм, че и в изкуството може да се прилага маркетинг, затова разработвам различни програми, които да привличат различна публика. През всичко, което правя, минава една тънка идейна нишка - за синтеза между традиция и новаторство. Нейната проста разшифровка е, че човечеството винаги върви към бъдещето с обърнат в миналото поглед”.

В бъдеще

галерия “Дарзалас” ще открие представителна антикварна изложба от сбирки на колекционери. Ще продължат да се организират така наречените “Срещи в Дарзалас”, на които се канят творци от различни области. Галерията ще продължи да партнира на Центъра за независим живот, участвайки като съорганизатор в различни благотворителни изяви. Предстоят и още спектакли, по време на които изкуството се представя на нетрадиционни места. А тайното желание на галеристката Галина Панайотова е “Дарзалас” да се превърне в истински салон на изкуствата, който да има свое обособено общество.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 05. 07. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.