КАЛИЯ ЙОРДАНОВА. ИЗКУСТВОТО КАТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДУХОВНОСТТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Елена Владова

web

Художничката Калия Йорданова е родена през 1948 г. във Варна. Завършила е Художествена гимназия в София, а през 1974 г. - монументална живопис в класа на проф. Богданов в Художествената академия. В периода 1981-84 г. е директор на Градската художествена галерия “Никола Маринов” в Търговище. Оттогава датират и най-мащабните й монументални творби - мозайка “Слънчево хвърчило” в детска градина, няколко керамични пана в I гимназия и сграфито в читалище в Търговище. От 1995 г. е преподавател по рисуване в СУИ “Д. Христов” във Варна. През юли-август 1996 г. специализира заедно със съпруга си - скулптора Пламен Братанов, в парижкото Cite des arts, двамата представят във френската столица и изложба. Съвместна експозиция с Пламен Братанов има и миналата година - в хотел “Амбасадор”. Последната й голяма изложба (рисунки и живопис) бе през 1998 г. в галерия “Навиларт”, когато художничката отбеляза юбилея си. Калия Йорданова работи в областта на графиката (участвала е няколко пъти в Биеналето на графиката във Варна), рисунката и все по-често - живописта. А монументалистиката вече е някъде в миналото - не поради нежелание, а поради факта, че все по-рядко се намират хора, които да инвестират в мащабни творби.

Авторът за себе си
Като художник не мога да не отчета, че времената, в които живеем, са променени. Вече са други отношенията инвеститор-автор, затова и все по-рядко се намира финансиране за монументални творби. Не напразно се занимавам с графика и живопис - те са по-камерни, а кое от двете ще предпочета, зависи от случая. Като млад е трудно да си отговориш на въпроса защо си избрал пътя на художника, но с времето узряваш за себе си и света. Изключително важна за мен бе социалната промяна през 1989 г. Дотогава в попрището на художника цареше огромна суета и много хора просто се правеха на артисти. За изминалите 11 години сякаш всеки си отиде на мястото и съблазънта да се афишираш за художник изчезна, защото изчезнаха партийните “творчески” поръчки. Днес статута на предизвикателство за артиста придобиха парите. Но стойностното изкуство преминава през катарзис, то е лично изстрадване и няма нищо общо със славата и парите. Аз показвам нещо, когато идеята ми е достатъчно узряла или съм провокирана от нещо, затова и не правя толкова често изложби.

Във века
на инфирмацията ние сме най-много отчуждени, човечеството боледува именно в епохата на глобализацията. У нас политика, култура и икономика - трите сфери на обществото, не се подкрепят. Има хора, които се питат защо е нужна културата, а това граничи с варварство. Художникът е човекът, който трябва да намери подкрепа от останалине две области, за да съхрани стойностите и да не се поддаде на субкултурата, каквато е, например, чалгата. Да си художник значи да си индивидуалист, но тази професия е част от културата на всеки социален организъм и това трябва да осъзнава всеки един от нас. В другите страни мениджмънтът в изкуството е много развит, докато у нас продуцентите подкрепят това, което носи пари. Но голямата отговорност на художника е именно в това, че трябва да съхрани стойностите и ценностите, които съставляват истинската култура на един народ. Културата има смисъл само, когато е психологически катарзис и когато събужда националния дух.

Юбилейната изложба на Калия Йорданова
през 1998 г., която включва рисунки и живописни платна, представя един етап от нейните търсения за произхода и същността на българите - тема, с която се занимава от 1996 г. и продължава да развива. “В тази посока ме насочиха някои лингвистични, богословски, исторически и езотерични изследвания, които доказват, че прабългарите са дошли със своя цивилизация, своя писменост, космически календар и огромна духовност. Голямата поправка на историята е, че ние не сме били тюркски народ. Порази ме фактът, че тези изследвания са били крити през всичките 50 години”. Изложбата на Калия Йорданова включва живописни творби - изображения на символи и знаци от духовната култура на прабългарите и по-лирични рисунки, в които си личат теми, почерпани от Библията. Руните и така наречената “елбетица” присъстват и в най-новите творби на художничката, които предстои да бъдат показани.

Нашето поколение,
казва Калия Йорданова, беше смазано, за да не знае защо е тук и за да не мисли. Сега аз се чувствам като ученик, защото обогатявам тази част от себе си, която някога е била ощетена. Днешните млади хора, които са ми и ученици, са по-свободни, но още с покълването ги посреща пошлостта. Аз вярвам, че те ще поправят грешката, но трябва да се преборят и с отчуждението. Днешното човечество се разхожда до Космоса, но живее в изолация и не може да си реши екологичните проблеми. Вярвам, че идвайки на земята, човек носи освен своята карма, и тази на всички останали. Не случайно Каин изрича думите “Пазач ли съм аз на брата си?”, което е и основното послание на Христос. В основата на всичко стои моралът. Аз съм оптимист и по отношение на българите, защото няма друг народ, който да е съхранил духа си след толкова векове робство.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 21. 06. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 16.  02. 2001.