|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАСИМИР ЙОРДАНОВ. "ЛУНЯСВАМ" Елка Димитрова "Лунясвам" - препоръчва се на всички болни и нефелни. Срещу глад и жажда помага частично, само - в първите фази. "Поет, та дрънка!", биха казали някои. От "Лунясвам" направо извират стихове. Не че са толкова много. Но създават неподправеното усещане за бликане (това май заприлича на реклама на бира). Както и да е - Краси явно е един от онези, които "такива са се родили" и - вари ги, печи ги - не могат като Дони!/ пък хич не им и трябва да са Дони! Не знам дали някой все пак е успял да измъдри определение за "сериозна поезия", но мисля, че това е поезията, която не може да не бъде написана. И тук му е мястото да отбележа, че поезията на Краси Йорданов е много сериозна. Че то, ако се съди по конвертируемите представи за сериозността като литературен критерий (?!), едни от най-добрите парчета на Смирненски би трябвало да се изхвърлят навеки от литературата, че и Дебелянов би могъл да бъде поокастрен. Но това отклонение го правя само за спокойствието на "сериозните писатели" - най-често - страдащи от синдрома на провинциализма (няма нищо общо с географията). Основен симптом - страхът от маргиналност, т.е. от не-централност. Средство за лечение (субективно-илюзорно) - "сериозност" и патетика. Да, ама "сериозността" в този й смисъл до ден днешен никому не е помогнала да се чувства по-добре. Прочее, явява се жизнено несъстоятелна. А Краси има страхотни неща - изляти ей така - на един дъх. Без силови напъни в търсене на форма. Песните му са си песни (част от стихосбирката е "песнопойка"), стихотворенията са си стихотворения и хич не си пречат едни на други. С една дума, в Лунясване липсва всякакъв страх от умножаването на хоризонтите. Нищо не пречи да бъдат заедно в една книга, която не е Събрано, стихове като:
и:
Просто става дума за поглед без капаци (независимо дали тези капаци ще ти бъдат наложени от други, или сам ще си ги сложиш). Острата социалност съвсем не пречи на всички онези неща, които човек може да преживее единствено сам, в единствената по рода си своя черепна кутия. И все пак "Лунясване" е екстравертна книга, която на всяка страница повтаря: света го има! Книга, в която мъжът има баща, има и синове:
Това мъжко осмисляне на родовостта, разбира се, не е случайно и то е още един от сигналите за несъзнателна социалност в рамките на една патриархална традиция, традиция, по-протяжна от своята все пак скорошна алтернатива. В този смисъл Краси Йорданов не е "нов поет", но това май е за предпочитане, при условие, че не е естествено антитрадиционен.
Красимир Йорданов. Лунясвам. Стихотворения. Бургас: Понтика принт ЕООД, 1999.
© Елка Димитрова Други публикации: |