В по-лошата половина на гората е една алтернативна книга, която започва с Портрет на един лош ден:

...Зако затворника се събуди без цигари и усмивка.
Бездомникът нямаше нищо за ядене.
Катастрофира катафалката с ковчег.

И завършва с думите: "А иначе, поезия има навсякъде". Книга, в която оптимистичните митове на съвремието нямат място. Книга - гавра с тривиалните масови митове за щастието, но - гавра и с безизходицата - едно също така тривиално следствие от краха на тези митове.

Двете половини на гората не са, за да избираш между тях, те са, за да могат да бъдат усетени и изминати. Това всъщност напомня идеята за инициацията, която впрочем не е чужда на По-лошата половина. В тази книга има нещо от свободата на циника, приета като единствен начин да се опази ранимото в душата. Но всъщност защо ли обяснявам, авторът сам е написал: "Трябва да се научим да приемаме Другостта, а не да я покоряваме, приятели. Ако можехме да го правим, сега светът щеше да е скроен по-иначе."

И това, като всяко "трябва", би звучало простодушно, ако някъде из същата книга не се разхождаше едно трикрако куче (вместо сянката на прегладняла котка), ако нямаше твърде много гротескност, злъч и грозота по страниците й.

хлапето шляпаше често по гащи
сред гробовете с кръстове свъсени.
Може би то щеше да ги препикава и дращи,
но го намериха един петък разкъсано.
                                ("Шекерени  лимончета 3")

Кошмарен свят, през който авторът минава като един Дон Кихот от ХХ век - съвсем не толкова възторжен, но все така ревниво пазещ онова различно, за което е сигурен на живот и смърт, че го има, пък макар и само в неговото въображение. Още по-добре - там то ще бъде на най-сигурното място.

Органично модерна, многогласна, на места - шизофренна, това е книга за благородството и чистотата.

© Елка Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.06.2001, № 6 (19)
© Мост, 1999, бр. 4-5