|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
/Пд., 2000, КК "Марица"/ Борис Ангелов "Семки от ябълката" не е просто сбирка от стихове. Това е книга, окръглена като ябълка, със симетрично разположени римувани семки в мерена реч - десет текста в три цикъла, или както е указано на корицата: "33 стихотворения с 3 изключения"; в средата на плода е "Сряда", в което се говори за "средата на срядата", на 22 страница е, те общо са 44 и т.н. Критикът детектив е улеснен в разчитането на алегорезата и от иконичността на корицата - жена-дърво с коси от клони, отрупани с ябълки, към които се е насочила измъкващата се от коренището змия. Трафаретните конотации на женското продължават и във вътрешността, където освен водата, ябълката, змията и земята, природната първичност е представена чрез вятъра, огъня, слънцето и сезоните. Годишните времена окръглят хроноса, стихиите са насочени към края на ламята-история, към смъртта на летоброенето, понеже и "Празникът мирише на познато". Пространството също е кръгово, в приказните разкази за райската градина "пътят е кравай", а честото сънуване в "Семки от ябълката" е най-удачното фантазмено място за овалното време и затворения топос. Приказните персонажи и библейските образи непрекъснато сменят ролите си, ябълката е ту Златната ябълка, ту ябълката на Познанието. Когато обаче се вплете "реалността", неочаквано се стига до пресядащата на адамовата ми ябълка идиосинкразия в "Предубеждение", въобразило Яворов и Лора като Адам и Ева, а Ботев като изкушилата ги змия: "Не вярвам Яворов до Лора / градинката си да полива, / а Ботев - белобрадо старче / на припек да се излежава..." Доброто "женско писане" на Мая Дългъчева е нарушавано рядко от излишна авторефлексивност, от изкуствени тематизации на писането-и-четенето като хранене, стиховете като хляб, поезията като солта на живота и езикът като дом на битието в "Домът ми" и "Нищо ново". Въпреки това, както казваха до неотдавна литературните историци, "внушението" на книгата е единно, зад което вероятно се крие търпелива работа и овладяно перо. Тези неща ме респектират при правенето на оперативни опити върху стихове на поетеси, дори след като научих наскоро, че "рецензия" в пуристкия речник на Богоров звучи като "оправяния"...
© Борис Ангелов , 2000
|