Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЯДА
Не плачи, мое малко зверче!
Оближи си сълзите и бягай!
През комина лениво тече
ослепяла от пирове сряда.
Овъргаляно в думи и мед,
ще ти стигнат ли сили да хукнеш?
Имаш зъби, дръж малко късмет,
следвай тихия плач на капчука!
В този град няма птици и значи
туй над тебе не е небосклон.
Не плачи, само котките плачат...
На дебелите котки - поклон!
Те излапаха птиците. Вярват -
ще им поникнат крила...
Погледни ги - озъбени гарвани,
с изгорели от писък гърла!
Щом продупчи средата на срядата
натежало око на врабче,
от сълзата му пий! После бягай!
Няма клетка без покрив, зверче.
© Мая Дългъчева, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 06. 2000
=============================
Публикация в кн. "Семки от ябълката", Пд.: Книгоиздателска
къща "Марица", 2000.
|