СВЕТЪТ Е МЯСТО ЗА ПРИЗНАНИЯ

Ангел Христов

web

След тебе злото диша като хрътка.
/Доброто е обществено понятие./
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Добромир Тонев е прегърнал своя кръст. Както само поетите могат. Завинаги. С чувството за онази обреченост, която ни прави човеци. Ние сме такива само защото поетите ни напомнят това. Иначе сами сме кръстове. На които разпъваме себе си с чувството, че извършваме подвиг. Подвигът обаче е на тези, които могат да превърнат думите в послание, а посланието - в кръст!

Добромир Тонев го е направил. По единственият начин, на който е способен - като поет, припознал в ближния си своята памет и своя последен спътник.

Човек е роден, за да бъде разпънат.

Поетът - за да ни напомня това!

Светът е единственото място, където можеш да признаеш, че съществуваш чрез това, което изразяваш.

Поезията е истинският свят, в който малцина могат да живеят!

Завинаги!