|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
7. КОБИЛИЧКА ФИЛИЗ ПУСНА
Пустата хурка дрянова
Срещнали се два гявола
снощи вечер на кладенци,
на кладенци харамийски;
Млад Иванчо един гявол,
други гявол - малка мома.
Срещнали се, приказвали,
и се двама забравили.
Слънце зайде, тъма падна,
месечинка рог пододе,
звезди небо обкитиха,
кобилица филиз пусна.
Хвана мома да лихува,
да лихува, гяволува,
и на лудо говореше:
- Я пусни ме, луд гидио,
я пусни ме да си ида!
Как ще ида у дома си,
какво майци си ще кажа?
Що ще кажа, що ще лъжа?
А лудо и говореше:
- Постой, постой, малка моме,
ази тебе ще науча
какво майци си да кажеш:
"Леле мале, мила мале,
ка отидох на кладенец,
на кладенец харамийски,
там заварих камилите,
камилите, пашовите,
размътили кладенците,
та си чаках бистра вода".
Отиде си малка мома,
а майка я гади, пита:
- Къде ходиш, клета дъще,
къде ходиш толкоз късно!
А мома и отговаря:
- Леле мале, мила мале,
ка отидох на кладенец,
там заварих камилите,
камилите, пашовите -
размътили кладенеца,
та си чаках бистра вода.
А майка и отговаря:
- Защо лъжеш, клета дъще?
И майка е мома била!
А защо ти са редици
избъркани, измачкани?
А мома и отговаря:
- Кога пойдох по друмове,
закачи ме пуста шипка,
оскуба ми редиците!
Избърка ми къдриците!
А майка и отговари:
- Защо лъжеш, клета дъще?
И майка е мома била!
Цонев, Родна китка, № 112.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.
|