675. СВАДБЕНИ ОБИЧАИ ОТ СТРУГА

Български народни песни

На големите празници, како Велигден, Петровден, Спасовден и др., се береет млади мъже и жени окулу църков или на други места и играет хоро невести, девойки и мъжи особено. Тога неженатите имает случаи да си отберат лика спроти себе. На отбраната си пущает стройници, кои давает мал нишан. Свършените во празници си нущает 'секакви дарови, како сладки йела, ризи везани и китки. Пред свадбата си менвеет големиот нишан. Четвортокот си клавает старосват и побратими. Старосватот седит до кумот по-долу, а побратимите канеет сватови и кога одет по невеста, стойет от двете стърни от зетот и подкрепвет невестата, кога я земает. В сабота месат погача со пърстен шарена, коя се викат свакя; еднаква се месит и у девойката. На вечера побратимите канеет роднината и приателите со гайда и со чутура вино, обколисана со женски стребрен гердан и обкитена со босильок. Канените пийет от това вино; и къде ке се свършит, наполнвет чутурата со вино. Утрината побратимите канеет да се сберет сватови. Кога тие ручает, зетот се готвит; се бричит обколисан от невести и девойки, кои му пейет песни; се облеквит со зетоското рубо и целуват ръка на татка и майка. Така търгвет по невеста. Напред одит байрактарот, зетовски роднина, кои държит яболшница, накитена со везани ризи, цървени шамии, 'секакви китки и цървени яболка; по него хоро от юнаци; после свато'ите, а по ним зетот мегю побратимите, имеещем на глава лозен венец, навиткан со цървена коприна и цвекя; а от десната стърна на капата носит китка, пратена от девойката и обшиена со стари пари (цела). По зетот ходет девойки и невести, кои велегласно пейет зетовски песни. Старосватот носит свакята (погача). На приближвенйето девойкините роднини на две реда пречекват сватовите; а други жени пейет, како на добре-дойде. По-старите влегват в куки и разседвет на ставената търпеза; а младите останвет во дворот, къде им носет вино, и на 'секого раздавает по една китка. Тога се давает от стърната от зетот десет гроше'и и даровите за кукьовните невестински; се менват сваките (погачите), т. е. зетинската останвит у девойката, а нейдзината земает у зетот. Настърна стоит зетот; кун него подходвит девойкиниот брат со везана риза, со коя преопашвит зетот три пъти, или ако не достигнит, му я префърлят на рамена и го удират со ръката по обете стърни от образот, а зетот му дават яболко со пари накачено; целуват ръка па теста си и тещата и на седнатите на търпеза и се вращат на първото место. После побратимите влегвет при зготвената девойка, йе давает сърмовезани чевли и я изводвет надвор. На отходвенйето зетовскиот татко фърлят дробни пари над главата от невестата, коя гувеит, качена на коня. Со еднаков поредок сватовите здружени со невестинските търгвет за в църков. На път своите люгье иставает вино на сватовите, ако овие поминват покрай кукята им. На венчаньето, кога се въртет три пъти окулу, кумицата фърлят овес, смешан со шекерчина, над главите от младенците, на кои после се дават хлеп и вино, донесени от стърпата от зетот; по ним 'сите роднини целувает вангельето, после венците от младенците и се напивьет от истото вино. По венчаньето со еднакви радостни песни и поредок се вращает у зетот дома, къде пред вратата байрактарот стресвит яболшницата и я фърлят нат куки. Пред прагот от кукята или одаята давает на невестата пешник хлеп и вино, пейеещим: "Що сторифме свакето, ви зедофме момето, ви огърдифме кукята, заличифме нашата." Кога сватовете ке си расходат, зетот и невестата седвет на кътот еден близу до други; на коленото от невестата кладвет мъшко дете, кое тая целуват и дървит; а жените ги благословат. После тои обред невестата гувеит до вратата, къде вечерта пречеквит гостите, на кои целуват ръка, или в образ ако се близни; а тие, кой како сакат, йе давает пари. Кумот и старосватот имает право да мъчат зетот и невестата со секакви тешки испитваня, наприм. невестата да йе оставит да му гувеит цели часови; зетот да му стоит простум или на една нога, или на пирустия и др.^* Невестата со зетот и побратимите вечерает насе. Другиот ден зетот и побратимите канет па ручек гости; и своите им давает за невестата тестени йела. Така канет и вечерта, коя бидвет по-шумна от по-напрежната, защо тога играет па танец зетот и невестата; тога се пейет песни, со кои се подсмевьет на свакята на зетот и на невестата (вид. п. 534); тога играет свакята (погачата невестинска), т. е. танцоводачот земат свакята и играт най-шумното хоро, пейеещем подсмешни песни (вид. п. 532, 533). По хорото се грабеет на свакята и я раздавает на 'сите по малу. Утрината пийет топла ракиа и своите люгье и приятели испращает на зетот дарби. Вечерта невестински роднини от дома йе донесвет дарови за сватовите; них гощавает особено, а канените ходат со гозба, т.е. секои носит йело, погача и вино. Тая вечер раздавает даровите, що испратиха от невестата, на сватовите, кои фърляет пари в изглобен хлеб; а кумот, старосватот и побратимите можат до неделята, кога сакает, да ходат со гозба. Неделята или други ден тестот канит зетот со невестата и кукьните на гости; тая гозба се викат първиче.

* Тие както и други от описаните свадебни обичаи денеска престанаха да се чинат. [обратно]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.