СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ:
СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА МУ
(СЕПТЕМВРИ - ДЕКЕМВРИ 1944 Г.)

Здравка Ракова

web

Съдбата на България в края на Втората световна война изцяло зависи от хода на военните действия и от споразуменията на Великите сили. Великобритания и САЩ предоставят на Съветския съюз пълна свобода на действие в този район на Балканите. В началото на септември 1944 г. България се оказа в катастрофално положение. Обявената “символична” война на Великобритания и САЩ (м. декември 1941 г.) стана напълно реална за населението на София, Враца, Дупница, бомбардирано от прелитащите над България самолети. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на страната ни. На следващия ден, 6 септември, България обявява война на Германия и така се оказва в състояние на война с всички страни и от двата воюващи блока. За три години България е окупирана от части на съветската армия.

Не е случаен фактът, че завземането на политическата власт от Отечествения фронт е определено да стане след навлизането на съветските войски в България.

На 9 септември 1944 г. от Радио София българският народ научава за новото правителство, съставено от по четирима представители на БРП (к), БЗНС, Политическия кръг “Звено”, двама представители на БРСДП и двама независими интелектуалци.¹ Българската работническа партия (комунисти) е единствената с разработена конкретна политическа програма, чиято цел е по-далечна от възстановяването на Търновската конституция. Съветският модел на управление е стратегическата задача на тази партия. В разрез с декларациите за спазване на конституцията, още с първите си постановления правителството на Отечествения фронт грубо я нарушава (назначаването с постановление на Министерския съвет на новите регенти - Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов).

Първото официално обръщение от страна на правителството на ОФ към българската интелигенция отправя министърът на просвещението проф. Станчо Чолаков (”Звено”). Апелът му от 11 септември 1944 г. към “учители, професори, писатели, хора на изкуството и всички други интелектуалци в областта на българската култура” е да съдействат за образуване на комитети на Отечествения фронт по места, да подкрепят и “приобщят своите усилия към усилията на целия български народ” за укрепване на новата отечественофронтовска власт.²

Предприемат се мерки за изкореняване на фашистката идеология: наказания на лица, обвинени в престъпления против демокрацията, чистка на литература, цензура върху репертоара на кина, театри, върху печатни издания и учебен материал. Тези мерки не са инициатива на ОФ-правителството на България. Това са задължения за всички победени страни, наложени им от антихитлериската коалиция. Всички партии, участващи в правителството на ОФ са съгласни, че трябва да се осъществят тези антифашистки мероприятия. Критериите обаче, по които се прави оценка за фашистка политическа дейност, за “проява на великобългарски шовинизъм” са различни. Квалификацията “фашист” и “фашистки” се използва най-произволно и безогледно от дейци на комунистическата партия за политическа разправа с техни опоненти.³

Преди другите партии от правителството на ОФ да се ориентират в новата политическа обстановка, комунистическата партия поставя свои хора на отговорни постове в новосъздаденото Министерство на пропагандата и в средствата за информация. В министерството на пропагандата, с министър Димо Казасов от Народен съюз “Звено”, за директор на отдел “Печат и пропаганда” е назначен Сава Гановски. В началото на м. октомври се създава и отдел “Контрол на кината” с ръководител Панталей Матеев.⁴

По спомени на писателя Ангел Тодоров в нелегална партийна организация преди 9 септември 1944 г. членуват: Тодор Павлов, Сава Гановски, Никола Ланков, Марко Марчевски, Венко Марковски, Кръстю Белев, Крум Пенев, Васил Александров.⁵ За първото легално заседание на партийната писателска група на 9 септември 1944 г. съобщава Тодор Генов. То се провежда в редакцията на в. “Отечествен фронт” на улица “11 август” в София. В същата редакция до преди един ден се е подготвял вестник “Зора”. В заседанието участват: Лозан Стрелков, Ангел Тодоров, Орлин Василев, Андрей Гуляшки и др. За секретар е избран Крум Кюлявков⁶. Специално внимание заслужават някои данни от биографията на този писател. Крум Кюлявков (1893-1955) е ръководител на сектора “Култура” при отдел “Пропаганда и агитация” (Агитпропа) на ЦК на БРП (к) и е проводник на решенията на тази партия в областта на културата. Кюлявков е член на комунистическата партия от 1918 г. В периода 1919-1928 г. пребивава във Виена, където следва история на изкуствата и е на разположение на задграничното бюро на БРП (к). В началото на 1928 г. заминава за Съветския съюз. Там работи на отговорни постове в областта на културата. Завръща се в България през 1940 г., а от 1941 г. е в нелегалност.⁷

Един от първите въпроси, разгледани от Политбюро на БРП (к) непосредствено след “народната победа”, е за Радиото. Целта е партийни дейци да влязат в ръководството на Радиото и редакциите му. Препоръките са: програмите да бъдат съставени от името на ОФ, но тактично да се следва комунистическата идейна линия, без да се провокират останалите партии от ОФ. Личността на директора на радиоразпръскването трябва да притежава безкомпромисност в отстояване на партийната линия, но и тактичност. Първоначално за директор е поставен писателят Орлин Василев, сменен няколко месеца по-късно от Карло Луканов.⁸ По поръчение на Трайчо Костов в Радиото са изпратени Младен Исаев, Тодор Генов, Валери Петров, Богомил Райнов, които трябва да осъществят “радиоразпръсквания в духа на революцията”.⁹

Промените в сферата на печата също са драстични. Спрени са много вестници “с реакционна насоченост”, а това са всички периодични издания на частни лица и политически групи извън ОФ. Печатат се само вестниците на управляващите партии: “Работническо дело” на БРП (к), “Земеделско знаме” и “Политика” на БЗНС, “Народ” на БРСДП и “Изгрев” на Политически кръг “Звено”. От 9 септември 1944 г. започва да излиза и вестник “Отечествен фронт”, орган на Националния съвет на ОФ с редактор Владимир Топенчаров.¹⁰

В едноседмичен срок след призива на проф. Станчо Чолаков са изградени акционни комитети на ОФ към творческите съюзи. Акционният комитет на писателите от ОФ е създаден на 16 септември 1944 г. на събрание в Народния театър.¹¹ Той оповестява съществуването си с “Апел на писателите от ОФ”, подписан от 52-ма:

Сава Гановски, Людмил Стоянов, Крум Кюлявков, Николай Хрелков, Христо Радевски, Орлин Василев, Камен Зидаров, Георги Караславов, Младен Исаев, Ламар, Панталей Матеев, Кръстю Белев, Никола Ланков, Мария Грубешлиева, Гьончо Белев, Ангел Тодоров, Марко Марчевски, Борис Делчев, Лозан Стрелков, Иван Мартинов, Мицо Андонов, Богомил Райнов, Николай Стайков, Тодор Генов, Камен Калчев, Панталей Зарев, Славчо Васев, Иван Хаджийски, Иван Руж, Петър Славински, Павел Вежинов, Атанас Смирнов, Крум Пенев, Крум Велков, Валери Петров, Андрей Гуляшки, Крум Григоров, Димитър Чавдаров, Крум Вълков, Асен Босев, Стоян Даскалов, Арманд Барух, Хаим Бенадов, Димитър Хаджилиев, Георги Пенджерков, Петю Тихолов, Петко Петков, Васил Александров, Иван Аржентински, Веселин Георгиев, Борис Светлинов, Иван Бурин.¹² На този акционен комитет на ОФ се възлагат съществени задачи по провеждане политиката на новото правителство в СБП, въпреки че от подписалите Апела само 11 са членове на Съюза: Людмил Стоянов, Христо Радевски, Орлин Василев, Камен Зидаров, Георги Караславов, Младен Исаев, Панталей Матеев, Мария Грубешлиева, Гьончо Белев, Петър Славински и Стоян Даскалов. Повечето от тях по партийна принадлежност са комунисти.

Десет дни след 9 септември 1944 г. (19 септември) Управителният съвет на СБП се събира на заседание. Присъстват: Димитър Панталеев, Боян Болгар, Бончо х. Бончев и секретарят Георги Караиванов. Решава се на 30 септември да се свика извънредно общо събрание в Народния театър с дневен ред: 1. Доклад за състоянието на Съюза от касиера Боян Болгар. 2. Избор на ново Настоятелство (Управителен съвет). 3. Разни. Решава се поканата за събранието да се разгласи чрез пресата, радиото и лични покани.¹³

На 27 септември 1944 г. излиза бр. 1 на в. “Литературен фронт”. Основна цел на новия седмичник е да стане “трибуна за революционни идеи”. От редакционната колегия само редакторът Орлин Василев е член на СБП. Всички останали: Ангел Тодоров - уредник, Борис Делчев, Лозан Стрелков, Андрей Гуляшки, Камен Калчев не членуват в Съюза. Въпреки това, в каре в бр. 1 на вестника е отпечатана статията “Думата на българските писатели”. Тя започва така: “Свободата, която новият ден възвести, позволи на СБП да порицае цялото минало, когато се задушаваше българската творческа мисъл... Заедно с народа Съюзът осъжда отделните прояви на някои свои членове, които се бяха отдали на служба на чужди на българския народ и българската държава стремежи и ще се освободи от тези свои членове”. Към конкретна цел е насочена и статията на Кръстю Белев “Народен съд за интелектуалните убийци”. И той все още не е член на СБП. В статията за фашисти и проводници на великобългарския шовинизъм се обявяват редакторите на спрените на 9 септември вестници: “Зора”, “Утро”, “Днес”, “Вечер”, на сп. “Златорог”. Всички те са наречени “банда начело с Йордан Бадев”. Може би трябва да си зададем въпроса кой финансира издаването на вестника?

В СБП оповестената от правителството на ОФ чистка на противонародни елементи и изкореняване на авторитарната идеология се провежда от писателите комунисти отначало докрай като политическа репресия. Проявява се нихилизъм към редица постижения на националното ни културно наследство. Произволно се тълкува понятието “великобългарски шовинизъм” като се изопачават научни истини и се пренебрегват обективните исторически процеси при формиране на българската нация.¹⁴ Във великобългарски шовинизъм и фалшификации по македонския въпрос са обявени писатели, които са творили на исторически теми и на теми, свързани с Македония: Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Димитър Талев и др.

До края на м. септември 1944 г. във всички творчески съюзи се провеждат събрания. Старите ръководства са сменени с нови, в които на ръководните постове са издигнати членуващи в Отечественофронтовските партии.

На 30 септември 1944 г. в СБП се провежда общо извънредно събрание. Присъстват 51 писатели. В Съюза по това време членуват 135.¹⁵ От Управителния и контролен съвет, избран на 17 февруари 1943 г. (виж бел. 13), общо 10 души, присъстват трима: секретарят - Георги Караиванов, касиерът - Боян Болгар, и Димитър Панталеев. Извънредното общо събрание е обявено за 17 часа, открито е в 18 часа, съгласно Устава. (Ако не присъстват нужното число, събранието се отлага и след един час се счита за законно, колкото и души да присъстват - чл. 23 от Устава на СБП.)¹⁶ Председател на събранието е Димитър Панталеев, протоколът се води от Георги Караиванов. Боян Болгар прави устен доклад за състоянието на Съюза. Той уведомява събранието, че “председателят на СБП Стоян Чилингиров по здравословни причини не може да се яви и моли да бъде уведомено събранието, че държи на единството и значимостта на Съюза”.

Позовавайки се на резолюцията от събранието на Акционния комитет от 16 септември 1944 г., Боян Болгар предлага да се “избере нов Управителен съвет начело с Трифон Кунев като листата, която е изработена, е обединяваща днешните течения”. Избрано е изборно бюро: Никола Никитов, Лъчезар Станчев, Петър Горянски. От протокола се вижда, че единствен Константин Петканов възразява, че се нарушава Устава на СБП - на извънредно годишно събрание не може да се избира нов Управителен съвет и предлага изборът да стане с явно гласуване. Панталей Матеев заявява, че “събранието е извънредно, но може да бъде считано за редовно, свикването му е наредено от акционния комитет и по решение на Управителния съвет поради изключителната обстановка”. Константин Петканов не отстъпва и се позовава отново на Устава - “мандатът на Управителния съвет е тригодишен, а той не е дал оставка”.

Боян Болгар заявява, че ръководството е подало оставка на 12 септември 1944 г. (в ЦДА във фонда на Съюза на българските писатели няма писмен документ за такава оставка. Има протокол на Управителния съвет от 19 септември 1944 г., цитиран в статията).

Новият Управителен съвет е избран при следния резултат: председател Трифон Кунев - 51 гласа, секретар Младен Исаев - 51 гласа, Боян Болгар - 50, Никола Фурнаджиев - 50, Димитър Панталеев - 51, Панталей Матеев - 51. Подгласници Атанас Далчев - 51 гласа, Камен Зидаров - 51, Владимир Русалиев - 51. Нито един от избраните подгласници не присъства на събранието. В Контролния съвет са избрани Георги Райчев - 51 гласа, Анна Каменова - 51, Панчо Михайлов - 50. Подгласници Йордан Стратиев - 51 и Димитър Спространов - 51. На събранието присъстват А. Каменова, Йордан Стратиев и Димитър Спространов.¹⁷ Председателят на СБП Трифон Кунев е от БЗНС, Младен Исаев, Людмил Стоянов, Никола Фурнаджиев и Панталей Матеев са от БРП (к), Димитър Панталеев и Боян Болгар са ориентирани към Н.С. “Звено”.¹⁸

Налагат се няколко извода:

1. На събранието присъства по-малко от половината от числения състав на Съюза.

2. Няма дискусия по предложената листа (не става ясно кой я предлага, на 19 септември 1944 г. Управителният съвет не обсъжда проектолиста). Единствените възражения на събранието се правят от Константин Петканов. В правителството на ОФ той е началник отдел “Култура” в Министерство на пропагандата.

3. Гласуването е тайно, но всички са избрани с почти пълно болшинство. На увереност, че се прави правилният избор, на апатия или на страх се дължи това?

4. В новия Управителен съвет от седем членове - четирима са от БРП (к), като ключовият пост - секретар на СБП, е поверен на Младен Исаев - комунист. Следователно, очертава се БРП (к) да има решаваща роля в ръководството на СБП.

Има още една любопитна подробност от това събрание. Съгласно Закона за държавен надзор върху дружествата и сдруженията, действащ в България от 1938 г.¹⁹ и не отменен от правителството на ОФ, при избор на ново управително тяло и при промяна на Устава на организацията, се депозира препис от протокола на събранието в Министерство на вътрешните работи. Такъв препис е депозиран и от събранието на СБП, проведено на 30 септември 1944 г.²⁰ Има няколко несъответствия с протокола от събранието, воден от Георги Караиванов, въпреки че в края на преписа има уверение: “Вярно с оргинала, който се намира в протоколната книга на общите събрания”, подписа на секретаря Младен Исаев и печата на СБП. В преписа се изброяват имената на 53-ма присъстващи, като от записаните в протоколната книга са отпаднали 17 писатели, а са дописани 19, чийто имена не фигурират в книгата: Стоян Даскалов, Бончо х. Бонев, Елисавета Багряна, Орлин Василев, Илийчо Волен, Матвей Вълев, Елин Пелин, Николай Лилиев, Константин Мутафов, Владимир Василев, Чавдар Мутафов, Добри Немиров, Владимир Русалиев, Теодор Траянов, Минко Неволин, Христо Ц. Дерижан, Павел Спасов, Кирил Кръстев и Камен Зидаров. От тези писатели Бончо х. Бонев и Матвей Вълев са членове на старото ръководство, а Владимир Русалиев и Камен Зидаров са избрани в новото ръководство. Записани са имена на известни и утвърдени писатели, но и на писатели, които през м. ноември с. г. ще бъдат изключени от СБП - Владимир Василев, Чавдар Мутафов, Павел Спасов и Кирил Кръстев.

В преписа, депозиран в Министерството на вътрешните работи, не са включени имената на: Александър Карталов, Жана Николова, Димитър Симидов, Рачо Стоянов, Ненчо Илиев, Никола Дончев, Дора Габе, Васил Каратеодоров, Денчо Марчевски, Владимир Полянов, Асен Калоянов, Христо Карапетров, Димитър Христодоров, Петър Горянски, Никола Никитов, Бленика, Димитър Спространов. На трима от тези писатели имената са записани по два пъти в протоколната книга и като присъствие и в процедурата по избора на новото ръководство. От другите - шестима са изключени от СБП на 23 ноември 1944 г. - Жана Николова, Димитър Симидов, Ненчо Илиев, Никола Дончев, Христо Карапетров, Петър Горянски. Защо е направена тази смяна на имена в преписа? Явно, на новото ръководство на СБП се налага да демонстрира, че има подкрепата на известни и утвърдени литературни творци.

На страниците на “Литературен фронт” с пълна сила продължава настъплението против писателите, които не споделят идеите на “революцията”. В бр. 4 на вестника уводната статия е озаглавена: “Да бием великобългарския шовинизъм”. И в органа на БРП (к) се публикуват материали по същата тема и в същия дух: “Бадев и бадевщината”, автор Д. Б. Митов.²¹

В началото на м. октомври 1944 г. в пресата се появява съобщение, което огласява, че “министърът на Пропагандата одобрява да се отпусне помощ от 1,800,000 лв. на СБП.²² С това съобщение се противопоставя СБП на останалите творчески съюзи и цялата българска интелигенция. Фактите са съвсем други. На 16 август 1944 г. се провежда съвместно заседание на Управителния и Контролния съвет на СБП в дома на Боян Болгар. Присъстват: Стилян Чилингиров, Никола Г. Данчов, Бончо х. Бонев, Боян Болгар, Георги Райчев и Георги Караиванов. Дневният ред е: “Разпределяне отпуснатите на Съюза помощи (подкрепа) от Министерство на народното просвещение в размер на 1,800,000 лв. Помощ е отпусната и на Университета и се решава писателите-професори да бъдат изключени от списъка за помощи към Съюза, както и всички министри.²³ Настъпилите събития в началото на м. септември възпрепятстват разпределението на тази помощ.

На 2 октомври 1944 г. е първото заседание на новия Управителен съвет на СБП. Присъстват: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Никола Фурнаджиев, Димитър Панталеев и Боян Болгар. Дневният ред е: “Разпределение на помощите, отпуснати на писателите”. Решава се: “Да се дадат помощи на всички писатели по 10,000 лв., на пострадалите от бомбардировките допълнително по 10,000 лв., на всяко дете на съюзен член по 4,000 лв., на крайно нуждаещите се още по 5,000 лв. Не се предвижда помощ за писатели-министри, професори и заможни писатели”.²⁴ (Месечната заплата на редовен гимназиален учител с висше образование е 5,800 лв.)

На 24 октомври 1944 г. в “Държавен вестник” е публикувана Наредба-закон за признаване права на висшисти при заемане на държавна, общинска или обществена служба от писатели, членове на Писателския съюз, които нямат висше образование. Тази наредба-закон излиза 12 дни след издадената наредба-закон за временно отменяне на служебния ценз по закона за длъжностите, цензовете, заплатите и възнагражденията на държавните служители.²⁵ Това временно отменяне на служебния ценз се налага, за да могат управляващите партии от ОФ при прочистване на държавния апарат от “противонародни елементи” да назначат свои хора. И докато тази наредба е временна, то наредбата-закон, касаеща писателите, остава като постояннодействаща. Развоят на събитията в Писателския съюз показва, че привилегията от страна на правителството на ОФ към писателите има своето обяснение.

На 14 октомври 1944 г. се провежда заседание на Управителния Съвет на СБП с дневен ред: “Насрочване на общо събрание за приемане на нови членове”. Присъстват: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Никола Фурнаджиев, Панталей Матеев, Боян Болгар. Решава се: да се разгласят условията за приемане на нови членове, като докладите се приемат до 24 т.м. или изпращат на секретаря на Съюза Младен Исаев в Столичната община.²⁶ Събранието да се насрочи на 30 октомври с.г. от 10 часа в Заседателната зала на Столичната голяма община при следния дневен ред:

1. Изменение на Устава по члена, който ограничава броя на членуващите в СБП.²⁷
2. Избор на нови членове на Съюза.
3. Провъзгласяване на почетни членове.
4. Избор на жури за съюзните награди за 1944/45 г.²⁸

На 24 октомври 1944 г. се провежда отново заседание на Управителния съвет. Присъстват: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Никола Фурнаджиев, Димитър Панталеев, Боян Болгар и Панталей Матеев. Дневният ред е: “Приемане докладите за нови членове на Съюза и определяне кандидатите, които съветът ще представи за избор от Общото събрание. Управителният съвет решава да предложи на общото събрание гласуването да стане явно и общо за всички кандидати.” С това си решение ръководството на Съюза грубо нарушава член 7 от Устава на СБП, който гласи: “Редовните членове се провъзгласяват. Провъзгласяването става от общо събрание, което се свиква най-късно на третия неделен ден след годишното. Кандидатът се представя най-малко от трима редовни членове, извън Управителния съвет, с обстоен доклад, преценен предварително от съюзния управителен съвет. Един от тримата прочита доклада пред общото събрание. Докладът трябва да съдържа: кратка животописна бележка, характеристика за дейността и подробна библиография на трудовете на кандидата, както и кратки извлечения от оценките за него, намерили място в нашия или в чуждия печат. Провъзгласяването става при тайно гласуване с гласовете на 2/3 от присъстващите.”²⁹

На заседанието на Управителния съвет е подготвен списък на кандидатите, който съдържа името, жанра, в който твори кандидатът, и издадените книги, ако има такива:

“1. Асен Босев - детски поет-реалист, автор на книгите за деца: Радостен живот, Пет врабчета журналисти, Стрина Ганка Софиянка, Гошо почна да разбира, Тук Радио Славей и др.

2. Ангел Тодоров - поет - един от основателите на вестник Релеф. Сътрудничил във всички работнически вестници и списания, автор на книгите: Клуб и фабрика, Разкази, и на стихотворенията: Поеми без лъжа и Полезни поеми. Превеждал е стихове от Пушкин, Лермонтов, Некрасов и др.

3. Александър Гергинов. 4. Атанас Смирнов. 5. Арманд Барух. 6. Асен Ненов-Бдинец.

7. Андрей Гуляшки. 8. Богомил Райнов - поет. Автор на стихосбирките: Стихове и Любовен календар. Превеждал Пушкин, Лермонтов и др. 9. Борис Светлинов.

10. Борис Делчев. 11. Борис Бакалов. 12. Боян Знеполски.

13. Валентин Нечаев Арсениев. 14. Веселин Георгиев - млад революционен поет. Печатал бойки стихотворения в сборник Жар, Заря, Академик и др. Напоследък е бил партизанин в планините, където е написал нови, непечатани още стихотворения. Сега е редактор на в. Народна войска.

15. Валери Петров - поет. С псевдоним Асен Раковски е напечатал още като ученик романа Към Полюса и поемата Птици към Север. През последните години напечата стихотворения в Изкуство и критика, които привлякоха вниманието на читатели и критика.

16. Васил Александров. 17. Веселина Геновска. 18. Георги С. Драндаров.

19. Георги Пенджерков. 20. Георги Жечев. 21. Георги Томалевски.

22. Димитър Ангелов. 23. Димитър Хронев. 24. Димитър Иванов Полянов.

25. Димитър Чавдаров-Челкаш. 26. Димитър Осинин. 27. Димитър Хаджилиев.

28. Димитър Добрев. 29. Здравко Сребров. 30. Илия Енчев. 31. Йордан Ковачев - поет. Председател на Съюза на писателите от провинцията. Издал стихосбирките: Моето утро, На невидими струни, Озарения; драми: Изпуснати хора, Рог жълтици; разкази: Искри и Златни капки. Превеждал Тютчев, Лермонтов и др.

32. Иван Трифонов-Бурин. 33. Иван Мартинов. 34. Иван Василев. 35. Кръстьо Белев.

36. Крум Пенев. 37. Камен Калчев. 38. Крум Григоров. 39. Крум Вълков.

40. Крум Кюлявков. 41. Крум Велков. 42. Константин Сагаев. 43. Лозан Стрелков.

44. Ламар. 45. Марко Марчевски. 46. Николай Стайков. 47. Никола Ланков.

48. Неделко Месечков. 49. Николай Хрелков. 50. Паун Генов. 51. Петко Тихолов.

52. Павел Вежинов. 53. Панталей Матеев. 54. Петко Петков Буюклиев.

55. Петър Осоговец. 56. Петър Стъпов. 57. Пею Гаджев. 58. Павел Делирадев.

59. Сава Чукалов. 60. Санда Йовчева. 61. Стефан Аврамов. 62. Славчо Васев.

63. Слава Шипилова. 64. Стефан Савов. 65. Сашо Настев. 66. Сава Гановски-Трудин.

67. Стефан Гендов. 68. Теню Стоянов. 69. Тодор Генов. 70. Тодор Боров.

71. Христо К. Пунев. 72. Юлия Казаска - белетристка. Авторка на сборника разкази "Целувката на жената" и "Смъртта и монокъл". Писала е на французки език много очерки въз основа на народната ни песен. 73. Тодор Павлов - редовен член и почетен председател на Съюза на българските писатели. 74. Д-р Никола Михов - почетен член на Съюза.”³⁰

На 30 октомври 1944 г. в салона на Столичната община се провежда общо събрание на СБП. При дневен ред както е приет на заседанието на Управителния съвет от 24 октомври с.г. Присъстват 74 писатели. Председателят Трифон Кунев обявява събранието за законно - присъстват повече от 1/2 съюзни членове. Главният секретар на съюза Младен Исаев прочита протокола на Управителния съвет за избора на 72-ма редовни членове, един редовен член и почетен председател на Съюза - Тодор Павлов и един само почетен член - д-р Никола Михов. Има разисквания за начина на избора, но се възприема гласуването да стане явно и общо за всички кандидати. Събранието с почти абсолютно мнозинство избира всички предложени от ръководството на Съюза.³¹ Между присъстващите членове на СБП има писатели - Чавдар Мутафов, Кирил Кръстев, Христо Капитонов, Петър Горянски, които на следващото общо събрание ще бъдат изключени от Съюза именно с гласовете на тези, които сега те избират. Грубо е нарушен Уставът на СБП: 1. В частта за броя на членуващите в Съюза. На заседанието на Управителния съвет на 14 октомври 1944 г. се планира на събранието да се направят промени, за да се премахнат ограниченията за броя писатели, членуващи в Съюза. От протокола на събранието е видно, че този въпрос не се поставя за разглеждане. 2. Нарушен е чл. 10 от Устава - приемането на нови членове да става с тайно гласуване. Това решение е взето от Управителния съвет, но на самото събрание възникват дебати. 3. При провъзгласяването на Тодор Павлов за почетен член също е нарушен Уставът - чл. 9, който гласи: “За почетни членове Съюзът на българските писатели провъзгласява по-старите наши литературни труженици, които имат особени заслуги към литературата ни”³². Защо председателят на СБП Трифон Кунев се съгласява така грубо да се нарушава Уставът? Поведението на Трифон Кунев, на Боян Болгар и Димитър Панталеев в Управителния съвет на писателския съюз води до бързо и безпрепятствено превземане на организацията от писателите комунисти.

Ако внимателно се вгледаме и анализираме политическите събития в страната в първите месеци след 9 септември 1944 г., същото примиренческо поведение имат и коалиционни партньори на БРП (к) в правителството на ОФ. С тяхна помощ грубо се нарушават законите и комунистическата партия заема всички важни и ключови места в управлението на страната. След това БРП (к) започва разправата и със самите коалиционни партньори. Такава е и съдбата на Трифон Кунев, през май 1945 г. е освободен от поста председател на СБП. Става главен редактор на започналия да излиза от есента на 1945 г. опозиционен вестник “Народно земеделско знаме” и води лично сатиричната рубрика “Ситни дребни ...като камилчета”, където се критикуват остро действията на управляващите. Трифон Кунев е съден и изпратен в затвора. През 1947 г. е изключен от Съюза на българските писатели.

Да се върнем на събранието на СБП от 30 октомври 1944 г. От новоприетите 73-ма членове на Съюза - 35 са от подписалите “Апела на писателите от ОФ”. В СБП са приети и писателите Йордан Ковачев, Димитър Добрев, Димитър Осинин, Петър Стъпов. Това е почти цялото ръководство на Съюза на писателите от провинцията. Така фактически те сами прекратяват съществуването на една дейна писателска организация, чийто литературен вестник “Светлоструй” е спрян през 1941 г.³³

С новоприетите в Съюза писателите комунисти и съмишлениците им вече имат решаващ глас. Пристъпя се и към осъществяването на прокламираната още в бр. 1 на в. “Литературен фронт” задача - изключване на писатели, обвинени във фашистка дейност и великобългарски шовинизъм. Правителството на Отечествения фронт на 30 септември 1944 г. приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея. Процесите на Народния съд се използват, за да се обезсилят политическите противници, да бъдат отстранени на всяка цена от политическата сцена бившите представители на изпълнителна и законодателна власт, изтъкнати интелектуалци и други видни представители на управляващите среди в България преди 9 септември 1944 г. Едни от тях са осъдени само заради политическите им идеи и идеологическите им възгледи, други като привърженици на немската култура.³⁴

На 14 ноември 1944 г. на заседание на Управителния съвет се обсъжда само един въпрос: “Разглеждане дейността на съюзните членове през време на фашисткия режим в България”. Присъстват: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Боян Болгар, Димитър Панталеев, Никола Фурнаджиев. Според протокола “разглежда се обстойно и внимателно литературната и обществената дейност на всички писатели, членове на Съюза по време на фашисткия режим в България. Управителният съвет намира, че някои съюзни членове, както чрез литературни и публицистични творби, така чрез дела като министри, общественици и пр. са проявили дейност, която е била в разрез с интересите на народа и културата ни.”

За да придаде законова форма на решението си Управителният съвет тук вече търси да се позове на Устава на СБП. “И тъй като тези писатели с дeйността си са унизили писателското звание, а някои са работили против интересите на Съюза, Управителният съвет намира, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Устава те следва да бъдат заличени от списъка на съюзните членове”. Следват имената на изключените и провиненията им:

1. "Богдан Филов - бивш министър-председател и бивш регент на България. Заради цялата си противонародна политическа дейност.

2. Йордан Бадев - дългогодишен апологет на фашизма и полицейски доносник през време на фашизма.

3. Борис Йоцов - като министър на просветата упорит привърженик на германския фашизъм у нас във всички области на културата.

4. Фани Попова-Мутафова - най-ярко проявена фашистка писателка у нас. Основателка на разколническия писателски съюз "Иван Вазов".

5. Чавдар Мутафов - ярко проявен фашист с открита фашистка дейност.

6. Любомир Владикин - един от най-ярките идеолози на фашизма в България.

7. Михаил Арнаудов - министър в кабинета на Багрянов. Като министър е отправял чрез в. Зора апели за сплотеност срещу “разрушителните сили”. Писал е възторжено за германската армия на Балканите.

8. Димитър Шишманов - министър на външните работи в кабинета на Добри Божилов. Морално отговорен за всички издевателства срещу народа.

9. Димитър Гаврийски - председател на хитлеровия комитет “Нова Европа” у нас.

10. Звезделин Цонев - началник на цензурата.

11. Никола Т. Балабанов - печатал във в. Дума редица статии с явна фашистка тенденция.

12. Димитър Симидов - проявен фашист и автор на говорещия вестник в Радио София.

13. Янко Янев - германски агент, редактор на хитлеристкото списание “Нова Европа”.

14. Борис Маковски - бивш частен секретар на Александър Цанков. Проявен в писанията си като фашист.

15. Змей Горянин - цензор. Участник в Дирекцията на пропагандата и в пропагандната рота на окупационния корпус в Сърбия.

16. Павел Спасов - проводник на германската фашистка идеология у нас.

17. Димитър Талев - писал фашистки статии във в. Зора.

18. Кирил Кръстев - с отявлена фашистка дейност в Просветния съюз.

19. Георги Константинов - проводник на фашизма по културна линия у нас. Писал е ласкави статии за Б. Филов и др. След завръщането си от Германия е писал хвалебствия за нея.

20. Йордан Стубел - директор на Радио София през фашисткия режим.

21. Славчо Красински - организиран последовател на Александър Цанков. Издал в Дирекция на националната пропаганда книгата “Пропаднали революции”.

22. Христо Капитонов - в събранието на Съюза се обяви против членуването на евреи. Писал е във в. Днес и Вечер шовинистични статии с фашистки тенденции.

23. Васил Узунов - напечата във в. Слово статия против Съюза (СБП), която имаше характер на формен полицейски донос.

24. Жана Николова - проводник на фашистката пропаганда.

25. Никола Дончев - редактор на италианския фашистки вестник у нас “Вита Булгари”. Писал е статия за италианския журналист Виржинио Гайда.

26. Яни х. Янев-Калиакренски - деен легионер - сега арестуван.

27. Петър Горянски - написал възторжени стихове за Германия и Япония, посветени на Бекерле и Ямаджи.

28. Ненчо Илиев - пропагандатор на италианския фашизъм у нас.

29. Владимир Василев - политик-организатор и проводник на литературната реакция у нас.”³⁵

По силата на Наредба-закон за Народния съд са арестувани и членове на Съюза на българските писатели: Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов.³⁶ В Централния затвор са и писателите Йордан Стубел, Борис Маковски, Димитър Сяров (уредници и сътрудници на Радио София), Фани Попова-Мутафова, Светозар А. Димитров (Змей Горянин).³⁷

Фактически само половината от предложените от Управителния съвет на СБП писатели за заличаване от списъците на Съюза са пряко засегнати от Народния съд. За всички останали наказанието е пресилено и тенденциозно. За да се тушира донякъде това, на заседанието от 14 ноември 1944 г. ръководството приема и решението:

“1. Съгласно чл. 14 от Устава, ако някой от изключените но не съден от Народния съд, след време покаже добра воля и със своята литературна дейност заличи вината, поради която е изключен, може, по преценка на Управителния съвет, да бъде отново приет за член”, но веднага е направена и уговорката: “2. Ако при издирванията, които се вършат от страна на народните обвинители, се открият безспорни данни за проявена фашистка дейност от съюзен член, който не влиза в горния списък, Управителният съвет ще се занимае допълнително с въпроса за неговото членуване в Съюза”³⁸. Така ръководството на СБП се поставя в пълна услуга на репресивния закон за Народния съд. Протоколът от заседанието на Управителния съвет е подписан само от Людмил Стоянов и Младен Исаев.

На 23 ноември 1944 г. е насрочено извънредно общо събрание на СБП в салона на кино “Балкан” при дневен ред: “Разглеждане делата на съюзни членове през време на фашисткия режим”³⁹. На събранието присъстват 100 писатели, като 49 от тях са от новоприетите. Трифон Кунев открива събранието с думите: “Управителният съвет в няколко заседания разгледа подробно дейността на всички писатели, които през фашисткия режим са били в услуга на прогерманската и фашистка политика и в кратки бележки определя и провиненията им.” Секретарят на Съюза Младен Исаев прочита решението-предложение с имената на 29 писатели за заличаване от списъка на СБП. На решението на Управителния съвет остро се противопоставя писателят Григор Чешмеджиев, министър на социалната политика (БРСДП) в правителството на ОФ. Той настоява “дейностите на провинените да бъдат разгледани и решавани индивидуално. Да се прояви максимално снизхождение по отношение на провинените. През фашисткия режим никой от писателите не е изключен заради политически прояви.⁴⁰ На Григор Чешмеджиев се възпротивява Орлин Василев, който заявява, че “спрямо провинените не бива да се проявява снизхождение, понеже са си заслужили възмездието за явна противонародна дейност”. След изказване и на други писатели се оформят две предложения, които председателят Трифон Кунев предлага да бъдат гласувани: 1. Решение за изключване да се вземе поотделно за всеки провинил се член и 2. Да се гласува предложението на Управителния съвет общо за всички провинили се членове, като гласуването е явно. Съставът на присъстващите на събранието - преобладават подкрепящи линията на комунистическата партия, определя и кое предложение се възприема. “Събранието с голямо болшинство реши: Намира, че долуизброените членове на Съюза със своята дейност са унизили писателското звание, а някои от тях са работили и против интересите на Съюза и съгласно чл. 14, ал. 1 от съюзния Устав да бъдат заличени от списъка на съюзните членове”. Изброяват се имената на всичките 29 писатели, предложени от Управителния съвет. Приемат се и двете решения на ръководството за прием отново и за допълнително изключване, ако се посочат писатели, обвинени във фашистка дейност.

От “обновения” Съюз на българските писатели комунистическите ръководители очакват пълна подкрепа и участие в мероприятията на отечественофронтовската власт. Във в. “Литературен фронт” се появяват статии като тази на писателя Никола Ланков “Смърт на великобългарския шовинизъм”, “На запад” от Лозан Стрелков и др.⁴¹ Въпреки това ръководни дейци от комунистическата партия не са доволни от дейността на писателите. Органът на комунистическата партия в. “Работническо дело” публикува уводна статия “Дългът на интелигенцията”⁴². В статията се прави равносметка на участието на българската интелигенция на фронта. Похвала се изказва на фронтовите артисти, на музиканти, на художници. Порицава се слабата активност на писателите: “Писателите, трябва открито и с прискърбие да признаем това, дадоха най-малко. Отделни случаи на задоволителна литературна продукция, двете писателски жертви на фронта, колкото и героични да са те, и няколкото писатели бойци, които примерно стоят на поста си, съвсем не отразяват настроенията и държанието на прогресивния писателски колектив”. Когато прочетох този материал искрено се възмутих! Какво значи “двете писателски жертви”? Дори имената им не са споменати! Колко писатели трябва да бъдат убити? На бойното поле загиват Иван Хаджийски, чиито проучвания и публикации за бита и душевността на българския народ и днес имат голямо научно значение, и писателят Матвей Вълев. Статията е без подпис, но вероятно автор е Крум Кюлявков, който отговаря за сектор “Култура” в ЦК на БРП (к).

А как реагират в СБП на това обвинение? Вместо да защити Съюза и самите писатели от грубите и необосновани нападки редакторът на "Литературен фронт" Ангел Тодоров продължава в същия дух със статията “Активна съпротива”: “Тия дни във в. “Работническо дело” и в. “Отечествен фронт” се явиха статии, в които се говореше много ясно за една особена категория писатели - хора, които пишат против фашизма, окуражават и без това куражливите български войници, но заговори ли се за фронта стават и доста наивно се излагат пред присъстващите”. Панталей Матеев продължава с редакционна статия “Отговорността” в следващия брой на вестника: “Отговорност! Една дума, която трябва да съпровожда прозвището писател. Тази велика отговорност на писателя ни налага днес да бъдем преди всичко борци срещу фашизма и неговите наслоения, да бъдем отразители на народния стремеж към доброчестина, да вдъхновим народа си в борбата срещу райха на мракобесниците”⁴³.

Единствен плах опит да защити писателите прави Димитър Добрев със статията си “Отечествената война в нашата поезия”, отпечатана в бр.13 на в. “Литературен фронт”. Той поименно изброява писателите, публикували стихове с военна тематика в пресата.

За българските писатели настъпва тежък период. В пълно противоречие с декларациите за свободна творческа изява на българската интелигенция е самата действителност. Завършвам тази публикация с един откъс от “Разговор на Борис Делчев с писателя Константин Петканов”, публикуван в. “Литературен фронт”.⁴⁴

“Кажете нещо за работата си като директор на Културата?” (К. Петканов ръководи отдел “Народна култура” в Министерство на пропагандата) “Какво да ви кажа! Най-мъчно се направлява културата, тя сама се твори. Все пак ще се опитам да осъществя, доколкото силите ми и възможностите на службата ми позволяват, една от мечтите на моя живот - да се създадат условия за свободно, независимо творчество, за даване простор на всички даровити люде. Копнея да видя българския творец като свободна личност, а не ратай на тая или оная посредствена и унищожаваща човешкото достойнство действителност.”

Мечтата на писателя Константин Петканов не става реалност. Предстои българските писатели да се преориентират към метода на социалистическия реализъм. Как става това? Ето една голяма тема от историята на Съюза на българските писатели.

28 май 2003 г.

БЕЛЕЖКИ:

1. Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България. 1944-1948. С., 1993, с. 9, 12. [обратно]

2. В. Отечествен фронт. бр.3, 11 септ. 1944 г. [обратно]

3. Чичовска, Весела. Политиката срещу просветната традиция. С., 1995, с. 34-35. [обратно]

4. В. Литературен фронт, бр.3, 12 окт. 1944 и бр. 4, 19 окт. 1944 . [обратно]

5. Ден последен, ден първи. Спомени на писатели за народната победа. С., 1969, с. 24-40, 43. [обратно]

6. Пак там, с. 88; Генов, Тодор. Дневник с обратна дата. С., 1978, с. 15. [обратно]

7. Известия на Държавните архиви. Том V, С., 1961, с. 298-310. [обратно]

8. Втори международен конгрес по българистика, 1986 г. Доклади. България при социализма. 1987, с. 224. [обратно]

9. Ден последен, ден... Спомени на Младен Исаев и Валери Петров, с. 88, 386-387; Генов, Т. Дневник... с. 8, 15, 78. [обратно]

10. Чичовска, Весела, Културната политика на народодемократичната власт в Историч. преглед 1979, кн. 4-5 с., 121. [обратно] [обратно]

11. ЦДА, ф. 133, оп.1, а.е. 1, л. 1,2; ф. 264 к, оп.5, а.е. 100, л. 119. [обратно]

12. В. Литературен фронт бр.1, 27 септ. 1944 г. [обратно]

13. ЦДА ф.551, оп.1, а.е. 1, л. 87; ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 92: Управителен и контролен съвет на СБП, избран на 17 февруари 1943 г.: Стилян Чилингиров - председател, Георги Караиванов - секретар, Боян Болгар, Бончо х. Бончев, Емил Станчев-Коралов, Георги Константинов, Димитър Панталеев. Контролен съвет: Никола Данчов, Георги Райчев, Матвей Вълев. [обратно]

14. Втори международен конгрес по българистика..., с. 152. [обратно]

15. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а. е. 1, л. 84. [обратно]

16. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 30-38. [обратно]

17. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 99-100. [обратно]

18. Мигев, Владимир. Българските писатели и политическия живот в България 1944-1970 г. С., 2001, с. 28. [обратно]

19. Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията, одобрен с Указ № 89 от 31 март 1938 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 77 от 8 април 1938 г. [обратно]

20. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 119. [обратно]

21. В. Литературен фронт, бр.4, 19 окт. 1944 г.; в. Работническо дело, 11 окт. 1944 г. [обратно]

22. В. Отечествен фронт, 5 окт. 1944 г. [обратно]

23. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 1, л. 83. [обратно]

24. ЦДА, ф. 551, оп. 1 а.е. 4, л. 1. [обратно]

25. Огнянов, Л. Цит. съч., с. 30-31. [обратно]

26. Младен Исаев е назначен за началник на културното отделение на Софийската община. - Вж.: Исаев, Младен, Незабравимото. Мемоари. С.: Български писател, 1976, с. 382. [обратно]

27. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 84-90. Съгласно промените в Устава на СБП от 7 дек. 1942 г. в Съюза членският състав може да достигне до 150 души. [обратно]

28. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 4, л. 2. [обратно]

29. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 86. [обратно]

30. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 4, л. 2-9; в. Литературен фронт, бр.7, 9 ноември 1944 г. [обратно]

31. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 101-102. [обратно]

32. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 32 и л. 86. [обратно]

33. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 103; Добрев, Димитър. По пътеките на моя живот. Интервюта и спомени от различни години. С.: Български писател, 1983, с. 178-204. [обратно]

34. Огнянов, Любомир. Цит. съч., с. 31 и 36. [обратно]

35. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 4, л. 9-11. [обратно]

36. Пак там, с. 33. [обратно]

37. В. Земеделско знаме, бр.52, 7 март 1945 г. [обратно]

38. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 4, л. 11. [обратно]

39. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 102-103. [обратно]

40. През 1942 г. Младен Исаев е арестуван по делото на ЦК на Комунистическата партия. Управителният съвет на СБП: С. Чилингиров - председател, Георги Константинов - подпредседател, Дим. Панталеев, Емил Коралов, Бончо х. Бонев, Б. Болгар и Георги Караиванов на няколко пъти оказват помощ на своя съюзен член. - ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 1:

л. 30-17. март 1942 г. Управителният съвет прави постъпки за освобождаването на М. Исаев.

л. 34-14. април 1942 г. На г-жа Исаева е дадена помощ от 1500 лв.

л. 35-21. април 1942 г. Управителният съвет решава да се напишат писма до министрите П. Габровски и проф. Борис Йоцов за освобождаване на съюзния член Младен Исаев.

л. 42-9 юни 1942 г. От името на СБП се изпраща писмо до Софийския адвокатски съвет да бъде помолен да назначи безплатен защитник на съюзния член М. Исаев, понеже материалното му положение не му позволява да си наеме защитник по частен ред. [обратно]

41. В. Литературен фронт, бр. 10, 30 ноември и бр. 11, 8 декември 1944 г. [обратно]

42. В. Работническо дело, бр. 65, 1 декември 1944 г. [обратно]

43. В. Литературен фронт, бр. 12, 13 декември и бр. 13, 20 декември 1944 г. [обратно]

44. Пак там, бр. 10, 30 ноември 1944 г. [обратно]

© Здравка Ракова, 2003
© Издателство LiterNet, 03. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Публикация в: Литературен вестник, № 31, 8-14.10. 2003, с. 9-12.