"СПИ ЕЗЕРОТО; БЕЛОСТВОЛИ БУКИ…" НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Веселина Ветова

web

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него. Единствено тогава смъртните същества биха могли да превъзмогнат смъртта, да спрат времето, да станат вечни. Но съвършенството няма нужда от развитие, то няма цели. Така заедно с времето спира и движението, присъщо на живота. Дали тогава вечността не означава смърт?

И езерото “спи”. То съществува в своето съвършенство - вечно, но далечно. В неговия свят няма движение. То “нито трепва”, не докосва потопените в дълбините му сенки на “белостволи буки”; не чува шума им, не усеща живота им. Езерото е обвито в един мъртвешки, вечен сън.

А белостволите буки са смъртни, но носят в себе си живота. Те “треперят”, “шептят”, движат се, развиват се, стремят се към съвършенството и сенките и потъват в съвършеното езеро. Те “свождат вити гранки” към него, протягат ги към вечността, към която се стреми всичко живо, и я достигат. Животът обаче носи в себе си несъвършенството. Когато това несъвършенство докосне вечността, то я осквернява, но и я променя. Гладката повърхност на вечното езеро се покрива с вълни от отронения лист, паднал от протегналото клони дърво. Вечността загубва хармонията. Чрез листата дървото се свързва с нея и я изменя, защото носи живота. Само той, животът, има силата да въздейства върху най-крехкото нещо на света - съвършенството, да разбива равновесието му, да го принуждава да достига още по-голямо, по-ново, по-устойчиво равновесие. Тогава дори самото съвършенство се развива. Езерото отново постига съвършено гладката си повърхност.

Всъщност съществуват ли изобщо съвършенството и вечността?

© Веселина Ветова, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация В: “Годишник 2003 на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” - Варна", Варна, 2003.