Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРЪНЛИВО
web
Всички братя ме болят.
И сестрите ми са остри.
Но чия е тази смърт
по средата на живота?
Полуостровни ръце
закопчават светлината
и се смесват всички месеци,
всъщност всички без Луната.
Може би е от страха,
че лицата са наблизо,
че изчезва в близостта
свободата като риза.
Тези братя са очи
и сестрите са посоки...
А чия е тази смърт
по средата на живота?
Сигурно, докато спим,
остарявят враговете,
избледняват като дим
зимите и страховете.
Само братята болят
и сестрите ме пробождат.
Но умира гордостта ми -
трън в петата на живота.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2009, № 3 (112)
|