Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
А Тракия изплуваше от тъмното,
по-голяма от Титаник
и по-течна от скръбта...
В шепите ми винаги остават
две три капки тишина
от вчера...
Изреченото време е вечеря
с мъртвите...
Приятели на моите приятели,
и врагове на всички врагове,
денят отдавна си съблече ризата.
И голата му воля ни прониза.
Той няма гръб.
И няма рамене.
Животът има само милост.
Или сила,
когато трябва да ни прикове
към камъка,
към песента,
към ножа...
А Тракия извира от тъмната си кожа...
Но това са други гласове.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)
Други публикации:
Виолета Христова. Да бъде нощ. 2001.
|