 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СДОБРЯВАНЕ С ДУМИТЕ
Сянката ми е разрошена върба,
а в гърлото си имам сто камбани...
Не обещавам нищо от това,
което цял живот ви обещавах.
Загубих се във идващия миг,
като разсипан пясък се загубих...
как искате да пиете очите ми -
останали са само теменугите.
И всяка е потънала от срам,
в сърцето си е влязла и се крие.
Светът е точно толкова голям,
колкото да си забравиш името.
Но има на върха си вместо връх
едно неподозирано мълчание.
И винаги ще ти остане дъх
да се сдобриш със думите накрая.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2009, № 3 (112)