Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Навън е планина.
И може би е Витоша,
а може да е само връх житейски.
Събуждам се до себе си
и вдишвам възрастта,
в която се намират
всички хребети...
Насън е планина.
И трябва да е Витоша.
Макар че ми прилича и на кораб,
със който прекосяваме историята -
все по-навътре
и все по-нагоре...
Дотук е планина.
Понякога е Витоша.
Понякога е невъзможна кожа,
събирана със векове вина,
която да простиш
е невъзможно.
Навън е планина.
Не винаги е Витоша.
Но винаги е сянка застрашителна
и купчина от стръмна светлина,
с която си разменяме душите.
Сега е планина.
Прилича и на Витоша.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2009, № 3 (112)
|