Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
А Господ мирише на дъжд
и на влажни поляни.
И както стоя сред света,
ми пониква сълза...
Имам сянка в окото -
дали не е някакъв празник?
И си казвам,
че трябва да седнем на масата
с мойта сестра.
Човешките работи
тръгнаха вече към свършек.
А Господ мирише на гръм
и на мокра земя...
Вчера беше неделя,
утре започва четвъртък.
И си казвам,
че трябва да седнем на масата
с мойта сестра.
Кой е виждал звезди във водата
и риби във клоните?
Кой е дърпал косите
на тъмната речна върба?
Боли ме животът.
Скоро е някакъв празник.
И се питам,
кога ли ще седнем на масата
с мойта сестра.
А Господ мирише на дъжд,
на роса по черниците,
а нощем мирише на сън
и на старо дърво...
Дали ще вали,
или само душата се търси?
И сядаме двете на масата
с мойта сестра.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)
|