Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Дай ми свобода
да не поглеждам назад,
да не ровя в замръзналите коренища -
няма нищо,
което да стопли ръцете...
и тази душа.
Светъл дим се кълби -
душата избира убежище.
И извира от пръстите музика
като вода.
Откъде свобода
да избягам от тези мрежи?
И от злите решетки,
с които пристига дъжда...
И се скитам наоколо -
хан за замръкнали пътници,
само купчинка думи насън
и тревата расте...
Свободата не е
порасналото дете,
а другото -
дето спи под сърцето -
неродено.
И още расте.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2004, № 4 (53)
|