ДВЕ БЪЛГАРСКИ КНИГИ ОТ 2011 Г. ЗА МОДЕРНИ ХУДОЖНИЦИ

Тодорка Каменова

web

През 2011 г. бяха издадени творбите на изкуствоведката Ирина Генова и художника Ивайло Г. Попов. Жанрово двете съчинения са различни, но общото е модерността и модернизмите в изобразителните изкуства. Сред разнообразните видове литература, която се публикува днес, обобщаващи или поне обхватни текстове за художеството има рядко.

Нямам амбицията да преценявам строго съпоставително двата забележителни - за мен - труда. Вярвам те да са значими и за днешната наша действителност. Зная авторите доста години и някои аналогии в създаването на двете книги са очевидни за мен. Заради това „ИСТОРИЗИРАНЕ НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ през първата половина на ХХ век. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗКАЗ ОТВЪД МОДЕРНОСТТА” на Генова и „409 СЪВРЕМЕННИ ХУДОЖНИЦИ, биеналета, колекционери, музеи, направления” от И. Попов застанаха пред мен преди всичко като книги.

Двете книги са телесни, хартиени, в доста сходен по вид формат. Той е заявен от „печат „Жанет 45”, Пловдив, като 70/100/16 за Попов и посочен от мен като 23.5/16 см за „ИСТОРИЗИРАНЕ...”. Броят на страниците при Ирина Генова е 317, а за Попов заявените печатни коли са 16, а страниците са 414. Не от злонамерен педантизъм започвам с полиграфичното възпроизвеждане на двата труда. Всички книги, свързани с визуалните изкуства от края на XIX, XX и днешните десетилетия на XXI век са неминуемо свързани с изображения; с „много картинки” - черно-бели в „ИСТОРИЗИРАНЕ...” и преобладаващи цветни, но и монохромни в „409”. Цялостният възглед за създаваното произведение на Генова е избран, премислен и овеществен в плодотворно сътрудничество с художничката Н. Олег-Ляхова. А при И. Попов, вероятно книжният дизайн, речено най-общо, е направен от художника-автор. Естествено е жанрът на двата труда да е в основата не само на видимия облик на съчиненията - тип енциклопедичен „справочник” (Попов), и теоретично-историческо, задълбочено изследване от И. Генова.

Мимоходом ще отбележа разликата в качеството на хартията, съобразен с цялостната идея и овеществяването й. Скъпите, тежки страници са поели добре многоцветността на Ивайло-Поповия том. Книгата предполага - като предназначение - многократно прелистване, вероятно и търсене. По-евтината, матово-жълта хартия при Генова, отразява и същността на замисъла - фактите, историята, архивните документи, осмислянето им днес - именно днес - да става чрез текст и образи на някогашни „изчезнали” за десетилетия печатни текстове.

Необичайно за днешна българска книга е обилното „илюстриране” на съдържанието с корици на книги, например от 1928 г., или със страници от френски вестник - от 1928 г. Подобно оформление е уместно за настоящите ни дни - за мен. Така ранната „българска модерност” от ХХ век се появява пред читателя-зрител убедително и той спонтанно поема идеите на авторката. Разбира се, в „ИСТОРИЗИРАНЕ...” има също и черно-бели репродукции на картини, скулптури, керамични предмети. Но фактите-документи като печатни текстове на отминалите времена също са убедително начало.

В книгата на Попов отварям на буквата „Ф” - и на Лучано Фабро (1936). Има изображения от мрамор и стомана, а на същия книжен разтвор е разположена многофигурна композиция от Фалстрьом (1928-1976), чиито размери са 173/160 см. Очевидната справочно-обобщаваща идея е ясна. „На новоавангардните художници и динамичните процеси през последните десетилетия на ХХ век е посветена тази книга. С енциклопедичната си структура тя прави опит да презентира за пръв път на български език многопластовата панорама от случвания, креативни процеси и визуални открития в съвременното изкуство”, заявява авторът в уводните думи.

Защо смятам появата на двете книги за събитие? За днешната ни културно-просветителска продуктивност тези книги са рядкост не само като цялостни „полиграфични продукти”, а съдържателно, творчески осмислено те са своеобразен героизъм. Вярвам, не е високопарно да кажа тези героични думи. Да, книгите за художници и техни творби са винаги скъпи, често тежки. Прескачам всевластната трудност с финансирането, огромната работа по събирането, комплектуването, задълбоченото премисляне, множеството контакти с хора, институции, архиви... и спирам на труда. Да, именно на труда, овеществен като книга.

Зная многогодишните и разностранни усилия, а и професионализма на авторите, който се съдържа в двете книги. Като същност, като вътрешни намерения и преживяна целенасоченост двете публикации са, вярвам, важни за момента и за действителността ни. Защото наивно, „скоростно” овеществяващата се идея за глобализацията у нас, изглежда доста обезценява понятията труд, познание във видовете труд и почтеност в труда. Като че избликва „скоролетна” креативност, изобретателство, необичайни хрумвания, привлекателни с новостта си. Но може би се омаловажава и обезценява нещо много важно. А то е способността да се поддържа и системната вътрешна енергия - емоционално-творческа енергия за изразяване и популяризиране; овеществяване на някаква идея. У Попов - главно утвърждаване на фактологични знания и конкретност за неоавангарда, а у Генова - съответно на историческата значимост за България на ранните, „българските”, форми на модерността в страната и чужбина.

Да, книгите за изобразително изкуство са скъпи, тежки са, често са доста специални за множество хора! За авторите вероятно е ясно, че читателският кръг е относително по-тесен от този на прозата, поезията, бестселърите на интригуващата събитийност. Би могло да се каже, че съзидателното начало у Ирина Генова и Ивайло Попов е подкрепяло нагласата за безкористно изведената до завършеност идея. И двете публикувани неотдавна книги заслужават задълбочено коментиране. Предложените наблюдения съвсем не изчерпват тяхното значение. Уверена съм, че ще бъдат направени обхватни тълкувания, каквито всяка в своя жанр напълно предполага.

© Тодорка Каменова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2012, № 8 (153)