ЧОВЕК В ЧАША

Радост Георгиева

web

Една вечер, когато се питах защо всички истории започват с “Една сутрин...”, сякаш сутринта е по-мъдра от вечерта... се появи той. Не беше много голям, нито пък много малък и бих казала, че си беше тъкмо нормален, както на ръст, така и на ум. И живееше в чашата. Не бих казала, че беше в моята чаша. Аз само я ползвах и затова не ме занимаваха тези въпроси. Изобщо не го закачах, не го притеснявах, не му задавах въпроси, не му разказвах живота си. И така той имаше напълно самостоятелен, независим живот и с течение на времето даже чашата почти стана негова, макар че той само я ползваше, както и аз. Виждах го как си човърка нещо там долу в утайката и съвсем не се възпротивих дори когато проби дупка в стените й, така че беше почти невъзможно да се пие каквото и да е, поне докато не я остъкли. По едно време, изглежда, му беше хрумнало да си сложи и покрив. Не че нямаше такива чаши, но те бяха пластмасови, с грозни картинки на буквата М и със сламка. Мисля, че тъкмо сламката го спря да направи този покрив и го разбирам - кой ли би искал да се държи като удавник за сламка и то в чаша, която дори не е твоя собствена. Той нямаше с кого да си говори, тъй като освен течности и утайка друго не се задържаше по стените на чашата. Със сигурност утайката не говори, макар че той беше чувал (а откъде знам аз какво той е чувал - не мога да ви кажа)... той беше чувал за една жена, която разправяла, че утайката можела да говори, имала здрав разум и редовно си бъбрели с нея на чашка кафе. Но тази утайка не беше такава. И тъй като нямаше с кого да си говори, човекът изучи всички езици по света, даже и изкуствените, макар че в неговото положение трудно бих казала, че имаше естествени езици. Освен това овладя всички изящни изкуства, математиката и астрономията, музикалните импровизации и медитацията. Особено много го бяха завладели изобразителното изкуство и архитектурата. В този период по цял ден се ровеше в утайката, изграждаше и събаряше и се радваше като малко дете в чаша на всеки нов и непознат материал, когато пристигнеше. Горе-долу по това време му хрумна да си пробие чашата. Знаеше, че ако я пробие, така както са правели и неговите прадеди, ще стане течение, но той беше запознат и с най-модерните технологии за остъкляване. Получи се наистина невероятна, чудесна слънчева чаша. Щом изкара така няколко дни, човекът все още нямаше с кого да си говори и реши, че е много странен, макар че, както ви казах от самото начало, си беше изключително нормален човек. Странно му беше, че когато имаш с кого да си говориш, се чудиш за какво, а когато нямаш - търсиш с кого. Нямаше вариант, в който да бъде напълно доволен.

Един ден, или по-скоро една нощ, започна да чува гласовете. На различни езици, разбира се. На японски и немски обикновено му казваха да се маха от тази чаша или направо да я строши с глава. На френски и испански гласовете го призоваваха да обича безусловно и страстно своя дом. На старобългарски му пееха приспивни религиозни песни, а на гръцки мълчаха като стари рибари в нощта. Това продължи достатъчно дълго, та клетият човек на края на втория ден беше така изтерзан, че още същата нощ сънува онзи сън... Видя себе си отгоре как стои в прекрасно осветената чаша и как си живее уникалния живот, а в същото време, тъй като за пръв път беше погледнал през погледа на онази птица, която от висотата на пиедестала си му наливаше в чашата разни неща, той се видя и се разпозна много бавно. Пък и не можеше да сънува бързо, тъй като нямаше опит в подобни неща. В същия сън видя и съкровище - то беше като на сън - приказно, триизмерно, цветно и неповторимо. В същия сън чу и древен глас, който го призова да отиде и да го намери и му подаде стълба.

На другата сутрин нямаше човек в моята чаша и така 5 дена. На шестия той се върна, а на седмия чух от някакви хора, че някакъв човек намерил нещо в моята чаша, само че преди това 5 дена го търсил някъде другаде. Те пък откъде знаеха, че чашата е моя. Нахални хора - аз само я ползвам и защо не си гледат в своите чаши.

Повече не погледнах в чашата. Само си мисля за човека и знам, че е там и е открил нещо там. И е добре.

© Радост Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2008, № 4 (101)