СВЕТЛА АНДРЕЕВА ЗА КРАЯ НА АПОКАЛИПСИСА

Радка Пенчева

web

Това е поредната книга с разкази на Светла Андреева след "Телевизор и канарче" (1984) и "От дявола родени" (2000), и след романите "Козите на Джим" (2007), "Хляб за грешници" (2013), "Автобус за рая" (2016), "Добри, красиви, зли" (2017).

Прозата на Светла Андреева е обърната с лице към съвременността. Такъв е и последният ѝ сборник с разкази, носещ заглавие "Краят на Апокалипсиса". Като автор хуманист, тя се вълнува от проблемите на съвременния ни живот. Кога ще се научим да обичаме, ще открием ли любовта между човеците, ще открием ли и ще заобичаме ли нашите четириноги приятели - животните, ще имаме ли почтително отношение към миналото си, ще заобичаме ли книгите и четенето и т.н. Aко, смята тя, сме подценили тези въпроси - то краят на цивилизацията ни не е далеч. За този библейски Апокалипсис, който не знаем кога ще настъпи, авторката се тревожи в книгата си. Според нея, ние, хората, вече живеем в него с това, което допускаме да се случи.

Още в първия си разказ "Китайско злато" тя ни среща с човешката страст към богатство и лакомия. Момичето с дръпнатите очи в Париж дава на Владо златна халка, която, уж, е паднала от него. Той знае, че не е загубил нищо, но страстта му да притежава злато го подвежда. Жена му е обхваната от същата страст. В крайна сметка извечното човешко ламтене бива наказано от Бог и Владо плаща прескъпо за него.

Разказът "Вдън горите тилелейски" третира друг проблем. Илия Стоев е литератор, който преживява различни перипетии в живота си. Новите времена го изправят пред проблеми, които не може да реши и се оттегля в малка къща извън града, където го посещава само горският Васил. По време на новия грипен вирус Васил му пазарува от града и двамата често са заедно. Илия Стоев вижда как се изсича гората пред очите му и това става по всяка вероятност със знанието на горския. В края на разказа Илия примирено се черпи с горския и за нас остава отворен въпросът за незаконното изсичане на горите и предстоящата екологична катастрофа с промяната на времето и всички други последици.

В "Страдалец" са разгледани човешките отношения между съпрузите Пенко и Спаска. Той обича да си пийва по една-две ракии, а съпругата му го тормози. Смята, че е мързелив, а не вижда, че е добър механик. Двамата едва не се убиват един друг. Човешките отношения са достигнали едва ли не до фатален край

Отново човешките взаимоотношения са на фокус в разказа "Смърт и щастие". Адвокатът Георги Пенев е напуснат от любовницата си Криси и се оплаква на приятеля си Стефан Стоев, бивш полицай. Оказва се, че Криси не е почтен човек и не е нужно да жали за нея. Тя само го е използвала и разрушила семейството му.

Светла Андреева не пропуска и темата за правосъдието. В разказа "Орлица на правосъдието" тя ни прави съпричастни на делото на Диньо Рецидивиста. Върнал се за Коледа от затвора, той иска да види любимата си медицинска сестра Марийчето, която се крие от него. Тогава с взлом влиза в поликлиниката и я намира в бюфета. После е затворен отново. Съдийката Петя Киранова е строга жена, физически непривлекателна. Тя го пуска под гаранция и пробация, защото надделява чувството ѝ за красотата на Диньо над собствената ѝ непривлекателност. Така тя заобикаля закона, овластена от него да раздава правосъдие.

Интересен е и разказът "Библиотеката". В него авторката ни разкрива как Евтим Митев, данъчен служител, открива света на библиотеката с представянията на книги и изложби в нея. Това откритие променя живота му, което и жена му забелязва. От безкнижен човек той започва да чете книги, вместо касови бонове.

В "Лисичета" е проследен живота на Стоян Велев, който е последният жител на село Варушници в Балкана. Около 100 селища са заличени от картата на България, защото никой не живее в тях. Ако и Стоян си отиде в града - няма да остане никой във Варушници. През нощта идват крадци и разбиват няколко къщи. Той отива в полицията и се оказва, че това село вече не съществува. Една нощ той гърми с ловната си пушка по крадците и ги прогонва. Когато го викат в полицията, той твърди, че такова село няма. Преди да се върне в града, купува гранули за малките лисичета в училището. Проблемът с обезлюдяването на българските села е разчетен от Светла Андреева като пореден щрих от Апокалипсиса.

Книгата завършва с разказа "Края на Апокалипсиса". Тук наистина сякаш попадаме в един абсурд, който, за съжаление, е действителност у нас. Глутница кучета нападат възрастен човек, двама клошари се хвърлят да го спасяват. Звънят на телефон 112, но никой не вдига. Оказва се, че в това време група мургави мъже бият фелдшера и лекарката в бърза помощ. Те звънят в полицията, но се оказва, че и там никой не вдига, защото полицаите пазят протест срещу правителството. В същото време пред входа на най-стария хотел една джебчийка е обезвредена от китайски туристи.

Това са накратко сюжетите на част от разказите на Светла Андреева. Дали ще дойде краят на Апокалипсиса и ще заживеем ли по законите на човечността и хуманизма? Това се пита авторката, това се питаме и ние. Разказите са написани на хубав, чист български език и се четат леко. Надявам се, че ще стигнат до читателите с хуманните си послания.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2021, № 1 (254)