ЗА КНИГАТА НА ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ "КРАДЕЦ НА СПОМЕНИ"

Радка Пенчева

web

Името на белетриста и критика Владимир Шумелов е добре познато на четящата аудитория в България от повече от четвърт век. Първите му белетристични сборници печелят едни от авторитетните национални литературни награди в страната: "Двойно" (Голяма награда за прозаичен дебют "Южна пролет", 1995; награда "Дебюти" на фондация "Славяни"), "Между Бекет и Аз" (1998, 2003; национални награди "Интелект ’98" и "Светлоструй ’99"). Впоследствие излизат пет негови сборника в областта на оперативната критика и есеистиката, както и белетристичните сборници "И така нататък" 2007), "Каквото дойде. Четири писма за любовта" (2014), а през 2015 г. "Биобиблиография на Владимир Шумелов". През тези години той е активен редактор, един основните организатори и ръководители на литературния живот във В. Търново.

Книгата с разкази и новели "Крадец на спомени" е подготвена в навечерието на 60-годишния юбилей на писателя Владимир Шумелов, но излиза по-късно по културния проект "За буквите" на Ангел и Мария Колеви от Филаделфия, САЩ. Тя съдържа 16 разкази и новели, някои от които ремиксирани и ремастерирани варианти на по-стари негови текстове, които се печатат за първи път в този вариант, както и нова проза. Сглобена така, книгата оформя пъзел на една духовна интимна вселена като част от автопортрета на времето - авторефлективност, пълзяща между минало, настояще и бъдеще; в същото време тя е и художествен дневник, но и албум с любими снимки-текстове (спомени). Авторът е отличен стилист. Епизодично повтаряните в разказите стилистични похвати или отделни изрази се сплавят в различен смислов ред и с различна степен на кохерентност. Макар и в по-редки случаи, подобни разкази внушават усещане за римейк или за майсторска употреба на "центонизъм". Езикът на неговите герои много често е и език на улицата, но и пропит от (само)ирония и немалка доза скепсис към света и обитателите му. Разказът преимуществено е едноличен, а това изостря особено силно езиково-стиловата разнообразна употреба на натоварени с противоположен смисъл и емоции понятия. В стилистиката му се открояват постоянни приливи на реално и фикционално - най-често онирично писмо, което отбелязва и критикът Кирил Попов.

Прозата на Владимир Шумелов от последния му сборник "Крадец на спомени" продължава постмодерните тенденции от 90-те години, но на ново ниво. Макар и флиртуваща с ниските етажи на социалното и езиковото битие, тя си остава интелектуалистка проза (проф. Н. Димитров). Със своята колажност, фрагментарност, алюзитивност, цитатност, пародийност и пр. тя изисква и нов тип читател, подготвен за нейното възприемане, който не е масовият тип читател.

Както и предишните книги на Владимир Шумелов, и тази впечатлява с разказваческия дар на автора и умението да създава интелектуална проза; с вплитането на автобиографични елементи, широк културологичен (но и битов) бекграунд, и не на последно място - с щрихите от едно все още неотмряло соцбитие.

Сполучливият "вместо увод" "Краят" насочва към онези вътрешни връзки, които спояват отделните текстове, определят и тематичната, и идейна насоченост на сборника. Текстовете след него са пропити от усещането за Края - като място, предел, където нещо свършва и започва друго; като финален период от време на протичане на нещо; като усещане за умора от историята, за изчерпване; и същевременно - смърт, свършек, развръзка. Но и по-продуктивното - не точно онова неясно усещане за Края, а емоцията, наречена тъга. Без да са носталгични, в авторефлексивността на отделните разкази ще усетим и екзистенциалните и биологични страхове на съвременния човек, любовното чувство и вечната тема за пътя и търсенето, емиграцията (вътрешна и външна) и завръщането в себе си.

Смятам, че книгата "Крадец на спомени", бидейки в парадигмата на търсенията на Владимир Шумелов от предишните му белетристични сборници, се явява поредна брънка от неговия размисъл за света и показва липсата на удовлетвореност от отговорите, които намираме, отговори, чиято окончателна сигурност винаги ни се изплъзва.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2019, № 4 (233)