НОВА КНИГА ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ - "ЗЕМЯ ПРЕДЕЛНА" ОТ ХЮСЕИН МЕВСИМ

Радка Пенчева

web

Появата на подобно изследване е рядкост в културния ни живот; подготовката му изисква продължителен изследователски период, задълбочена работа в архиви, срещи с наследници, пътувания и т.н. В този смисъл авторът Хюсеин Мевсим е свършил една ползотворна работа, дала своя подобаващ резултат. Авторът е роден в България през 1964 г. в с. Козлево, Кърджалийско. Завършил е гимназия в Момчилград и специалност "Българска филология" в Пловдивския университет през 1989 г. От 1991 г. живее в република Турция и преподава български език и литература в Анкарския държавен университет.

Книгата представлява сборник от статии за връзките на редица български интелектуалци с Турция. Някои от статиите, като тези за Елисавета Багряна и Дамян Калфов, познавам от публикациите в българската литературна периодика.

В предговора към книгата Х. Мевсим ни запознава със срещите си с проф. Светлозар Игов и неговата колежка от БАН - доц. Людмила Малинова, издала книга с писмата на Елисавета Багряна. От срещите си с двамата той разсъждава защо години наред живеем в близост с Турция, а почти нищо не знаем за културните си връзки, за разлика от тези на България с други народи. Авторът цитира думите на Светослав Миларов от книгата му "Записки из Цариградските тъмници": "Ние сме били петстотин години в постоянно съобщение с турците, но никого няма да учудим, ако кажем, че малко познаваме турското общество. Покрай турците ние сме живели живот, отдèлен от тях." Причините за това са следните: "Различието на нравите, на народността, на вярата, съединено с омразата, която дели угнетения от угнетителя, ни е държало всякога на едно разстояние от турците много голямо, за да можем да проникнем във вътрешния им живот и да се запознаем добре с него" (с. 13-14). Хюсеин Мевсим търси място за заниманията си на двата бряга - там дето двете култури се докосват - и изброява издадените от самия него изследвания, които представляват значителен брой заглавия: "Между два бряга" (2013), "Никола Фурнаджиев и Истанбул" (2015), "Петър Дачев и Истанбул" (2017), Антология "Съвременна турска поезия" (2014), "Кой си, какво си" (Енис Батур) и мн., мн.др.

В главата "Вместо увод: похвално слово за великомъченица Валентина" Хюсеин Мевсим ни връща в детството си през 1972 г., когато е ученик във втори клас в с. Мъглене. Там ги обучава учителката Валентина, завършила (по всяка вероятност) гимназия и пристигнала чак от Видин като нередовна учителка в далечното родопско село. Децата не знаят български, а учителката турски, и Мевсим, който знае повече думи на български, е бил своеобразен преводач. Всяка година е идвал фотограф и е правел снимки за спомен на учениците. Така авторът пази свои снимки през годините от училището и носи добри спомени за всичките си учители; особено за Валентина Димитрова, която го учи във втори клас. Този увод показва признателността на изследователя към неговите учители, а също и към страната, където се е родил, израснал и станал специалист филолог.

Книгата събира на едно място информация за връзките на различни български интелектуалци с Турция. Тук са отбелязани Г. С. Раковски, Стефан Костов, Дамян Калфов, Мими Балканска, Чудомир, Христо Бръзицов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Петър Дачев и мн.др. За всеки от тях е уловено най-важното от дейността му. Малцина знаят например, че Елисавета Багряна през 1934 г. е прекарала около два месеца в Истанбул и Анкара, за да събира материали за турски творци за справочника "Ху ис ху". През това време се е наслаждавала на красотите на младата турска република. Багряна посещава Турция още веднъж - през 1967 г. с група писатели. Като впечатления от първото си пътуване тя написва пет стихотворения: "Колело", "Слънце над Босфора", "Лаври", "Експрес в пустинята" и "Нова Атлантида", публикувани първо на страниците на сп. "Златорог" и включени по-късно в стихосбирката ѝ "Сърце човешко". Отзвук от второто ѝ пътуване е стихотворението "Среща с един беловлас турчин" от 1983 г.

Много любопитна за нас е и статията, посветена на връзките на поета Атанас Далчев с Турция. Х. Мевсим ни напомня, че той е роден в космополитния град Солун, където прекарва първите си четири години в семейството на виден юрист и адвокат. Баща му става дори депутат в парламента на Османската империя. През 1908 г., когато Далчев е на четири години, семейството се мести да живее в Цариград. За втори път поетът идва след 26 години, когато е 34-годишен, за да замести Никола Фурнаджиев, който си е уредил учителско място в родния си град Пазарджик. Именно Фурнаджиев кани Далчев на неговото място. Авторът разсъждава какви са причините Далчев да приеме мястото от Фурнаджиев и ги намира в символичното връщане на Далчев към детството му. Това се случва през февруари 1938 г. Уви, Далчев никога не получава заповед за назначение, вероятно дължащо се на българската страна, която не е уредила нещата още в самото начало. Той прекарва в Цариград 6 месеца. Хюсеин Мевсим предвижда през следващата 2020 г. да издаде специална книга, посветена на престоя на поета в Цариград.

По подобен начин - скрупульозно точно, ровейки се в архиви и документи - авторът изследва връзките на други български писатели и интелектуалци с Турция.

Можем само да сме му благодарни, че отделя специално място и ни запознава с дервишите в статията си "Дервишин, майко, къща не храни...". Оказва се, че ние не знаем почти нищо за това религиозно движение в исляма и статията има изключително познавателен характер.

Хюсеин Мевсим е превел и много драматургични творби от български на турски език. И не само ги е превел, а е осъществил връзка с отделни театри, където те са поставени на сцена. Проследява и "куцукането" на турската драма на българска сцена. Откроява процесите в турския театър, който по време на републиката се ориентира към европейския модел, като отначало се адаптират чужди творби, а впоследствие се пишат и оригинални драми. Констатира, че през последните 100 години не е поставена нито една турска пиеса на сцената на Народния театър "Иван Вазов". В последните години са поставени 4 турски пиеси в театрите в градовете Разград, Пазарджик, Силистра, Русе, Пловдив, Кърджали. В превод и съставителство на Х. Мевсим през 2007 г. е издаден сборникът "Съвременни турски пиеси".

Колкото до българската драматургия - тя шества по турските сцени и се поставят много пиеси. Първата преведена и поставена на сцената на Истанбулския театър е драмата на Й. Йовков "Милионерът" през 1941 г. Следват преводи на пиесите "Рейс" и "Сако от велур" на Ст. Стратиев. През 2002 г. се поставя пиесата на Христо Бойчев "Полковникът птица" в гр. Измир и по-късно в Истанбул. През 2001 г. е поканен директорът на Пазарджишкия театър Владлен Александров и той поставя в Анкара "Службогонци" от Иван Вазов; пиеса, приета много възторжено и играна над 100 пъти за една година пред препълнени салони. Две години по-късно Вл. Александров е поканен да реализира пиесата "Римска баня" в Анталия в превод на Х. Мевсим. В Измир е поставена пиесата на Стефан Цанев "Последната нощ на Сократ". Поставени са и две детски пиеси - "Златното момиче" на Кева Апостолова и "Къде отиваш, конче?" на Рада Москова. През 2006 г. в Анкара са поставени пиесите на Христо Бойчев "Жената на полковника" и "Оркестър Титаник". През 2013 г. в Мода се поставя трагедията на Стефан Цанев "Всички луди ме обичат", която се играе вече седма година. Голям успех има и пиесата на Стефан Цанев "Другата смърт на Жана д Арк", поставена през есента на 2005 г.

Специално място в книгата Х. Мевсим е отделил и на двама турски поети - Джевад Чапан и Енис Батур. Първият е специалист по английска литература и Шекспир и дълги години завежда поетичната страница във вестник "Джумхуриет", където е представено творчеството на Валери Петров. На български език е преведена стихосбирката му "Слънце над Басфора", в която са събрани стихове от негови отделни книги. Книгата е издадена в пловдивското издателство "Жанет-45" в превод на Х. Мевсим и Кадрие Джасур. Вторият поет - Енис Батур, е едно от най-значимите имена в турската съвременна поезия. Творчеството му е изключително богато и авангардно.

Авторът ни запознава и с творческото си приятелство с поета Антон Баев, когото превежда на турски.

Вместо заключение Хюсеин Мевсим разказва за семейството си в България, за неговия баща и идеята му да построи мост в тяхното селце, останките от който авторът показва на своя син, инженер. В словото си пред студентите в Пловдивския университет им пожелава да работят и да се стремят да строят мостове между различните култури, нещо, към което се стреми той самият. Защото, бихме казали ние, именно построяването и прекарването на мостове между двете култури - българската и турската - е мисията на живота му.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2020, № 1 (242)