ЛУННА РОДИНА

web

На Чавдар Добрев

Преди нощта, подир деня
изгрява лунната родина.
От спепеления й здрач
сияние прелита в мене.
Белязан с тоя знак, и аз
не ще умра, а ще загина,
защото гибел, а не смърт
в поетите е спотаена.

Око, преди да ослепей,
разплискало си е светлика.
Език, преди да замълчи,
е люшнал говора вечерен.
От хора вчерашни сега
по лунната родина блика
заветът, който ми втълпи
глава, преди да стане череп.

Между смъртта и гибелта
със сила непреодолима,
несретна дарба на поет
и сънищата ми прокужда.
Но над смъртта и гибелта
изгрява лунната родина,
тя с моя болка ме спаси
и ме сподави с памет чужда.

1980

© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2007, № 12 (97)