ВКЪЩИ

web

прозрачни паяци теглят нишки
между плоскостите в стаята, през иглените уши на бодливите ми мисли.
болката
потича от порите,
фокусира се върху костите,
стрива ги,
изтръпва ръцете ми.
обриви избиват по тавана.
мачка ме с грапавините си.
в ерекцията на въздуха
се начупват рамките на прозореца.
осемте ъгъла натрапват
слабините си в лицето ми.
стаята свършва между устните.
дълбоки глътки.
сърцебиене.
опънато око.
червен пулс на гола крушка,
изпълзяла
надолу
по
настръхналата опашка.
краищата ми изтъняват.
набъбвам и се пръскам.
изцеждам се от въздуха.
разливам се във плитки съдове.

нещо съм с чужд смисъл.
изсмукваш нещата от
съдържание и ги пълниш с ново,
непонятно, лишено за мене от значение.

© Мартин Златев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2004, № 11 (60)