Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАНЕСА
web
вчера обръснах главата
и сега галя жълтата пластмасова кожа на темето
разтривам я
(грапавините ме правят мек)
очите й са сиамски
тесни бадеми,
през които наднича дръпната усмивка
питам я дали е японка,
не отговаря
обичам, когато си играе с портокалите
търкалянето им по пода
и после в ръцете й
тежкото им уморено дишане
през широки оранжeви пори
обядваме в 12.30
вечеряме в 21.00
храним се изправено
с хартиени прибори
и картонени чинии
металът може да й навреди
храни се малко и това ме притеснява
закусваме тост
с черен чай и мляко
закусваме, когато станем
понякога след обяд
през нощта правим любов
ръцете й са тънки и дълги
поставям ги върху гърба си, докато
прониквам в найлоновата й вагина,
намазана с гел,
свършвам и
я занасям на ръце в банята
спермата изглежда красиво в тялото й,
подрязвам
космите по пубиса и подмишниците,
целувам я за лека нощ
и затварям клепачите й
следобед чета вестника си на балкона
а тя гледа навън
и се страхува от височината
и от цигари, игли и
остри неща, които стърчат от столовете
спомням си, че веднъж
някой звънна на вратата ми и продължи да звъни,
в паниката си трябваше да изпусна въздуха от тялото,
сгърчи се
сгънах го и го прибрах в чекмеджето под чорапите.
беше грешка,
объркали етажа,
после пак я надух,
в тялото зациркулира
въглеродният диоксид от дробовете ми.
© Мартин Златев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2004, № 11 (60)
|