|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОВА ЛЯТО
web
Не отваряй прозореца.
Зинала е устата на чашата
като дишаща риба.
Вместо кафе - смляна почва в кутията,
напукала кожата,
суха глина като пустиня,
хлътнала в себе си.
Завесите лепнат по въздуха.
Хлябът е камък, по който се чупят ножовете.
Допреш ли пръст
до тези гроздове, ще те превърнат в мънисто.
Едно тяло оставя гръбнака си върху дюшека -
отпечатък от живяло същество;
беше моето тяло -
протегнатите кости на ръцете,
вдлъбнатините около ставите;
в черната течност ще падне
отражението на лицето ти,
ще се утаи
- вкаменелост на дъното.
Това лято застива на ръба на вилицата,
нажежава я, изсушава тревата
и се превръща в ято молци, блъскащи привечер
самоубийствено в лампата.
Не отваряй прозореца,
без мен е толкова ужасно светло.
© Мартин Златев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92)
Други публикации:
Мартин Златев. implosion. София, 2007.
|