Мартин Златев - Градината

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГРАДИНАТА

Мартин Златев

web

Старци са и в градината им зиме греят златни ябълки. "Повтарям се", казва старата и реши косата си с рибена кост. Върху масата почива приливът. Очите ми са обърнати към прозореца, където е впримчено бременното пълнолуние. "Причуват ми се крачки". И сухари, които се потапят в мляко и плуват като корабчета от ръба на масата до ръба на изгрева. Костите се търкат еднa другa, друг един ден. В тъмнината покълва мъх. В тъмнозелено. Се отваря бравата сама и някой ни вика да слезнем при него, защото залъкът ми падна, докато закусвахме. И докато го стигна, го полазиха мравките. Дъските под дюшемето се разтварят и шепнат през зъби. Някой ни вика. Дланта ми усеща тътена върху асфалта на пътя. Напипвам зрението ти и отключвам тишината. Бавно е. И е много бързо едновременно времето. Още малко. Само още веднъж да...