Мартин Златев, Мария Липискова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

GERMAN

Мартин Златев, Мария Липискова

web | web

Дойде с червена тениска, избеляла, с олющена щампа на жена, някъде към 60-те, 70-те, актриса, възможно да е била хипи преди, вече абсолютно неразпознаваема на фона на мръсното червено. Беше пътувал два часа, идваше от Слънчев бряг, съвсем слаб, с огромната си черна коса, която приглаждаше силно от притеснение. OK е единственото, което каза. Знаех за неговоренето му, което си забелязала, ми беше писал, не е никакъв немски акцент, това е неговорене. Снимаше каквото му падне, носеше фотоапарат, мобилния си, нищо особено, освен сто години самота на немски. Беше психиатър с четири реферата на семестър, учеше в Германия. Няма да ти е интересно, може би единствено семинара по патология на родителите. Защото баща ми наистина е педиатър, а майка ми акушерка, и в това няма никаква ирония, бях прекалено женствен като дете и те ужасно се срамуваха от мен, трябваше да не бягам, докато преглеждат другите деца и им задават въпроси, които мен никога не са ме питали. Баща ми опипва лимфните възли на другите момчета, докато аз дишах тежко, крещеше, че не бива да правя тези движения с веждите, затварят ме на балкона, изпадах в истерия, ритах по вратата, можех да ги наблюдавам отвън, как майка подрежда масата и първо салфетките, после вилиците, белите престилки - лъжкини, сестра ми влиза в стаята, аз гледам домашни чехли-животни на четиримата. Движенията им са спокойни, вкъщи никога не бива да се крещи, затова ме затварят на балкона, трябва да не мърдам, с никакво движение да не издавам своето съществуване. Покривам се с попита с кръв носна кърпа през лятото. Наистина ли ти имаш страх от високо, нашият апартамент е на осмия етаж, но не се надвесвай. Исках да ти изпратя от Германия една страшно бавна песен - "Paper Bag", завършва така: от тежестта ти, скъпа, забравих. Винаги съм знаел, че говоря странно. Аз съм един женствен тип, който не може да комуникира, пак ти казвам, че това не е немски акцент, не само защото сестра ми го казва: това е неговорене.