Мартин Златев - Ерусалим, 12.47

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕРУСАЛИМ, 12.47

Мартин Златев

web

Шибано! Защото погледите ни се срещат три секунди преди да дръпне връвта.

Заради шибаното мляко. Дори не се нуждаех толкова от него. Купувам, защото все на някого вкъщи може да му се допие. На мен не би ми се допило. На брат ми може би. За майка ми не знам. За това и влезнах. В дъното стоят кутиите. Пия пълномаслено без консерванти; всичко останало е химия. Бледозелена кутия. С усмихната крава. Усмихната, защото не е в другото отделение, където ги колят. Взимам кутията, обръщам се и я виждам. Полуразкрачена. Обикновено лице на обикновено момиче. Кафява забрадка. Три секунди преди да дръпне връвта и да вдигне във въздуха двете ни и охраната, чието "Спри! Луда ли си!" се проточва минути; "Познах те, кучко!" не е моя мисъл, но минава през главата ми. Докато отлитаме над останките от разбитите щандове и размазани храни, съм готова да й простя... до следващия път, когато, се заклевам, аз ще бъда убиецът.