|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЗ СЕ ОПИТВА Мартин Златев АЗ се опитва... да обясни на ТИ как стоят нещата... как лежат... начин на употреба... и срок на годност... и гордост... но нещо се скъсва... шнурът се изплъзва от ръцете... АЗ седи и... не знае къде се намира... се след мнoгoточието се спъва... и пада директно в мълчание... опитва се да обясни... но свършва... още при поемането на въздуx... при разделянето на устните една от друга... разплаква се... седи върху стола... разкрачения стол с кръвоизлив между краката... АЗ стиска скъсания шнур... който е трябвало да бъде примка... тегли чертата... и чупи бутилката в стената на кораба-стая... пожелавайки попътен вятър... чайки... и бряг, осмислен от корабокрушение... примката не става за нищо... от мебелите изплуват облаци... които пречат да се види ТИ... АЗ дращи по китките си... крайно време е да пусне навън човечето... което се разхожда в прозрачния корем... това... което се опитваше да обясни... "да се самородиш... да бъдеш майка си и баща си едновременно... да бъдеш детето си... да покълнеш нов от тялото си... да видиш как коремът ти се пуква... как излизаш и се самонаблюдаваш и... колко си развълнуван от представата"... опитва се да обясни... но се спъва и пада... ТИ отсреща се съвзема... нещата са в негови ръце... и продължава диктовката... точка... нов ред... допи ми се чай... подай ми каната, ако обичаш
© Мартин Златев, 2004 |