|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПО ЗАПАДНИЯ РЪБ Момчил Танчев - Ти защо винаги мълчиш? Когато този въпрос ти зададе момичето, което си харесвал тайно няколко класа подред, ситуацията наистина може да ти се стори напечена. Отвътре те напира да изплачеш или дори да я ухапеш на някое болно място, но просто клатиш неразбиращо глава и продължаваш да мълчиш многозначително. Но това само в случай, че си от онази любопитна порода алпинисти, занимаващи се изключително с изкачване по Западния ръб на душевния Еверест без кислородна бутилка, посред зима. Или казано другояче - от търсачите на абсолютното щастие... Ако си от тях, въпросът ти звучи като: - Ти защо винаги стигаш на 100 метра под върха и се отказваш? Ако не се бях паникьосал вътрешно, щях да й отговоря: - Да, но още съм жив! Това, разбира се, щеше да я озадачи, защото тя не знае много за рисковете на такава надморска височина.
© Момчил Танчев |