Младен Станев - Приземяване

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ПРИЗЕМЯВАНЕ

Младен Станев

Усетих пълната сила на стихията - бедствието, покосило умерено-континенталната ни страна.

Отдавна трябваше да се случи нещо, което да ме принуди да приема реалността такава, каквато е, а не да се нося в собствените си представи за нея. И то се случи. Породи го простосмъртното ми желание след работа, прибирайки се към дома, да похапна скромно вегетарианска храна. Минах покрай дюнерджийницата на ъгъла, с гордост устоях на ароматните пикантии в менюто, и си поръчах порция картофки. Търпеливо изчаках да ми ги сложат в кофичка, да увият виличката в салфетка и любезно да ми се усмихнат. Поех усмивката от момичето на щанда, насочих я към придобивката си и уверено закрачих към дома. Отместих се от тротоара, за да заобиколя огромна планина сняг, натрупана от чистещите входа на една сграда, стъпих на заледената улица и взех вилицата в правилната ръка. С първата хапка в устата ми се разнесе насладата от топлите парченца, изпържени с любов и добрина във фритюрника, а ароматът им направо ме понесе нагоре... И както често се случва в такива моменти - оказах се не в небесата, а на земята. Само миг - и вече виждах тъмните силуети на птици с хищни клюнове да пристъпват към мен, а недоостърганият лед да се опитва да прониква в устата ми. Не, казах си - няма да се дам. Поне не сега. Бавно възвърнах координацията и усещането за тялото си, и се надигнах. Десетките наобиколили ме гарвани и лешояди изгубиха мощта и величието си и се превърнаха във врабци, които изплашено се пръснаха във всички посоки с картофче в човките си; ледът отстъпи от лицето ми, дори успях да видя и чуя недоволното пуфтене на съвестна гражданка, идеща насреща по пътя, на която се наложи да ме заобикаля. Последен изчезна величественият вкус на пържените картофки, които така и не знам дали успях да преглътна, и постепенно се замени от усещането за болка в коляното.

Така е, сигурно е някакво възмездие, като се замисля - а има за какво. За това например, че постоянно критикувам управляващите, опозицията, и техните врагове; че се надсмивам над веганите, лакомите, неграмотните, нехетеросексуалните...

И от всичко ми остана изводът - човек като падне, вижда и лесно оценява пропуснатите възможности, които доскоро е държал в ръце. Дори да са във вид на малки, топли и ухаещи пържени картофки.