ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИДЕЯТА ЗА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Мая Падешка

web

Интеркултурната компетентност (ИКК) е конструкт, който представя комплекса от знания, умения и ценностни отношения, необходими на личността за осъществяване на ефективни контакти с представители на други култури. Същностно за изясняване на ИКК е понятието за трансфер. В интеркултурно обусловените комуникативни ситуации се трансферират културни наслагвания - преференциални или непреференциални спрямо контекста, изразявани съзнателно или несъзнателно, вербално или невербално. Лесно е да отговорим на въпроса, защо това е така. Културата е приобщаване. Но културата е и разподобяване, разграничаване. Ако се съгласим с Х. Хофстеде, че културата се придобива, а не се унаследява, то в процеса на своята социализация подрастващата личност изгражда необходимия за всеки член на обществото "софтуер на ума" - колективни вярвания, ценности, система от герои, символи, ритуали; език, религия. Елемент от този умствен софтуер са редица застинали форми, които безспорно помагат на подрастващия да се ориентира в света около себе си и да структурира този свят. Такива са например определени стереотипизирани културни репрезентации¹, които в ситуации на интеркултурен диалог поставят човека в определено отношение спрямо други култури и езици, но и често предизвикват недоразумения и манипулации.

Така наречената "култура едно" (Хофстеде) - "високата култура - цивилизация", която ни определя като част от цивилизованото общество, е идеологически конструкт, чието осмисляне осигурява адекватност на индивида спрямо човешката общност, т.е. предпоставка е за конструиране на човешката идентичност. Елементи на тази култура са широко застъпени в т. нар. явен (програмиран) курикулум². Те присъстват във всяка научнообоснована образователна концепция.

Някои учени педагози³ говорят и за т.нар. "скрит" курикулум. Това е неизказаната, невербализирана, имплицитна част от програмирания курикулум, която участниците в образователния дискурс пораждат в хода на своето взаимодействие. Върху явлението скрит курикулум силно влияе т.нар. култура две (Хофстеде), която включва всекидневните културни практики, практиките от масовата култура и пр. Когато ученикът възприема целенасочено и преднамерено чрез обучението по български език (ОБЕ) идеята за "нашата/родната култура", т.е. за традиционно-фолклорната, битовата, гражданската, социалната и пр. култура, той възприема заедно с необходимите му за справяне в типични социокултурни ситуации знания и умения и редица стереотипни и предразсъдъчни представи за другите. За да преработва безпроблемно постъпваща информация от околния социален свят, подрастващият се учи да категоризира явленията и процесите. С овладяването на лексикалното богатство на езика той овладява и употребата на речеви клишета.

Скритият курикулум води до несъзнателни ефекти върху процесите на социализация на учениците. Възможно е също така учителите скрито да манипулират (от идеологически, властови, практически или други съображения) учениците си, т.е. допълнително да влияят върху този умствен софтуер, като например създават и поддържат "набор" от стереотипни представи. Ролята на училището е да екстериоризира и структурира елементите на този скрит курикулум, което е най-сигурният начин за изграждане на ученика, но също така е и средство за израстване на учителя професионалист като автономна личност със свое критично отношение към себе си и към другите.

В методиката на обучението по български език (МОБЕ) е популярна идеята, че ОБЕ е обучение по култура. В изложението, което следва, ще насочим вниманието си към проблем, който на пръв поглед изглежда отдавна разрешен в българския образователен контекст. От приемането на Държавните образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание по български език (2000 г.) от учени и преподаватели се възприема идеята, че ще се изгражда и ще се оценява комплекс (корпус, ядро) от компетентности, необходими, за да се получи на изхода на средното образование един достатъчно образован и комуникативно компетентен млад човек. Струва ни се обаче, че днес са налице някои тенденции, които пораждат напрежение (идеологическо, институционално, във всекидневната речева практика) между компетентностите, превърнати от официалните държавни документи в докса, в обществена и социална конвенция, програмируеми в своята същност и възпроизвеждани последователно в учебната документация, и някои все още непрограмируеми/не-програмирани знания, умения и ценности, резултат от интерференциите между образователния дискурс и другите обществени дискурси.

Доколкото образованието е система, тя безспорно има нужда от своите установени, конвенционални и поради това достъпни за оценяване компетентности, необходима й е известна стереотипизираност, за да се "чете" като кохерентен и предаващ определено споделено познание дискурс. Към непрограмираните все още - парадоксални, невъзпроизводими в достатъчна степен от възприетата система от знания, умения и ценностни отношения, може да отнесем енциклопедичните, интеркултурните, социалните, гражданските, техническите, емоционалните компетентности, принадлежащи на съвременните български ученици⁴. Крачка към преодоляване на това противоречие е например конструиране на курикулум, който обхваща повече, по-разнообразни и по-динамични множества от знания, умения и отношения (които дори не е задължително да привеждаме под понятието за компетентност), вместо курикулум, съсредоточен около лингвистичните компетентности⁵ и социокултурното знание, което най-често остава с прескриптивни и пожелателни функции, реализиращи се в определен набор от типични за съответната социокултурна общност ситуации.

Овладяването на интеркултурни компетентности обикновено се свързва с обучението по чужд език и е насочено към осмисляне на културни концепти, характерни за съответната чужда култура (т. нар. култура цел), т.е. интеркултурните компетентности, формирани чрез обучението по чужд език, са насочени към конкретна култура, към конкретен език. Тук ще разсъждаваме върху възможностите на ОБЕ да формира начални умения за изграждане и поддържане на диалогични отношения с представители на други култури, с носители на чужди езици; ще осмислим възможността българският език да реализира освен вътрешноприсъщите си функции на културна ценност (културна придобивка) за съответната общност/група и функциите на "посредник" при езиковото структуриране на реалността в различни, в това число интеркултурни комуникативни ситуации; на медиатор между хора, изучаващи българския език в резултат на разнообразни мотивации. Казано с понятийния апарат на МОБЕ, ще направим опит да подготвим учениците да трансферират знания, умения и ценностни отношения и нагласи от родния език към чуждите езици и култури и в обратната посока. Времето, в което живеят българските ученици, време, в което българският език е официален език в обединена Европа, налага подрастващите да могат да осъществяват успешно ролята на езикови посредници и помощници в различни комуникативни ситуации (при общуване с техни връстници, деца на емигранти, с чужденци, изучаващи по собствено желание български език), както и да са подготвени да приемат адекватно такава помощ от чужденци в условията на интеркултурен диалог.

"Ние всички принадлежим към различни култури, които ни формират като хора с определена визия за света, които оказват влияние върху нашите решения и взаимодействия със заобикалящия ни свят"⁶. За да опознаем другата култура чрез езика, трябва да овладеем умения за рефлексия върху нашата собствена култура и език. Затова, предприемайки опит за интегриране на идеята за интеркултурността в ОБЕ, трябва най-напред да погледнем през "огледалото" на нашата собствена култура, а след това - и към другите култури. В контекста на цитираното схващане дефинираме и някои възможни цели на интеркултурното образование, осъществявано чрез ОБЕ:

1) Овладяване на знания за езиковото и за културното многообразие;

2) Развиване на умения за разпознаване, анализ (рефлексия) и преодоляване на индивидуални, групови, етнически, националноспецифични стереотипи, предразсъдъци, дискриминационни практики; работа с речеви клишета;

3) Разпознаване, анализ и конструиране на интеркултурно обусловени ситуации; планиране и реализиране на стратегии за речево поведение в интеркултурни ситуации.

Как може да се реализира идеята за интеркултурното образование на занятията по български език? Да разгледаме някои педагогически средства за това, като същевременно конструираме уместен образователен контекст. Важно е да подчертаем, че интеркултурното образование се осъществява на основата на базисни знания: за езика и за езиковата система; за комуникативния процес; за понятията комуникативна ситуация и прагматичен контекст; върху основата на овладени дискурсни техники за създаване на текст и на стратегии за възприемане на текст.

В началото ще защитим идеята за имплантиране в учебното съдържание по български език на елементите на една - бихме я нарекли - обща езикова и езиковедска⁷ култура. Виждаме необходимостта от такава култура в реалии, до които подрастващите имат всекидневен достъп - интернет, боравене с писмени системи, различни от кирилицата, контакти с чуждоезични връстници (например като участници в европейски проекти или по време на екскурзии), в мрежи за комуникация, във всекидневни дейности, които поставят българския ученик в контакт с чужд език или култура (филми, музика, клипове... - елементи от т.нар. култура две).

Още в началните класове е възможно чрез подходящи игрови техники да се представи идеята за езиковото многоообразие, да се даде основна информация за най-разпространените езици в Европа и в света, за мястото на българския език в славянското и в европейското езиково семейство. По този начин ще се формира представа за езиковото и за културното разнообразие - съществен компонент от учебното съдържание, който е крайно необходим за повишаване на общата езикова култура на подрастващите и за изграждане в съзнанието им на реалистична езикова картина. Тук ще направим аналогия с тезата, защитена от Пиер Байар в книгата "Как да говорим за книгите, които не сме прочели"⁸. В свои разсъждения върху тази книга Ж.-Л. Дюфаи достига до идеята за т.нар. глобален подход към литературното образование чрез култивиране на обща/глобална литературна компетентност на основата на познаване на някои прототипични форми и проявления на литературата, чрез осмисляне на самата идея за литературното⁹, но и на удоволствието от литературата. По аналогия можем да говорим за глобален (общ езиковедски) подход при изучаване на език/езици - подход, основан на интереса към опознаване на езиковото разнообразие; на епистемологичното и прагматичното любопитство спрямо факти като: произход на групите европейски езици; графични системи, с които си служат хората по света; начини за изразяване на времеви, темпорални, каузални отношения; речеви формули и клишета (идиоматични изрази); основни лексикално-семантични категории; международна лексика; топоними; строеж на изречението; фонетични особености и пр. Някои от тези елементи на общата езикова култура са в основата на промотираната от Европейския съюз идея за междуезиково разбиране¹⁰ (intercomprehension).

С цел развиване на умения за поддържане на интеркултурен диалог може да се прилага последователно методът на проектно ориентираното обучение. Поставя се (съответно учениците сами избират) тема за изготвяне на краткосрочен (едноседмичен) или дългосрочен проект. Интересна идея в това отношение представлява т.нар. автобиография на интеркултурните срещи (за ученици)¹¹, промотирана от Европейския съюз, в която ученикът описва и коментира впечатленията си от срещи с представители на други култури; учи се на критичен и рефлексивен подход спрямо собствените си емоционални и ментални реакции в културно обусловени ситуации. Автобиографията може да се попълва и в интерактивен вариант.

Функционално средство за формиране на умения за справяне в интеркултурна ситуация е изготвянето на интердисциплинарни проекти, например:

- Български език - география на тема "Едно пътешествие от България до ... и обратно" - с проучване на карти, маршрути, транспортни средства, туристически пътеводители, рекламни брошури и др. В 8. клас (по сега действащите учебни програми) уместно "се пресичат" работата върху Балканския полуостров по география¹² и работата върху съчинение есе (на свободна тема). Това позволява да се инициира проект на тема "Нашите съседи" - с акцент върху страните, кандидати за членове на ЕС - Турция, Хърватска, Македония. Проучва се корпус от текстове, който учениците анализират критически (вж. Приложения № 1, 2, 3; текстовете представят различен поглед върху региона; комбинират се графичен текст - прилага се карта на съответната страна, медиен текст и художествен текст). Създават есе за предимствата и недостатъците, ако тези страни бъдат приети в ЕС; за влиянието на този факт върху туризма в региона; предлагат определен маршрут за туристическа обиколка на страните, като описват конкретни факти - времетраене на пътуването, вид превозно средство, особености при граничния контрол (какви лични документи са необходими), валутна единица, исторически и културни забележителности, които туристите българи трябва да посетят. Тази задача може да се разиграе и във вариант на ролева игра: класът се разделя на две групи - едната група е групата на българите (туристически агенти), другата - група на чужденци, които искат да посетят съответната страна. Първата група изготвя подробна туристическа програма, която "чужденците" могат да одобрят, но може и да отхвърлят.

- Български език - история - инициират се проекти по проблеми като: междукултурни и междуезикови контакти; формиране на национални езици и др. Особен интерес би представлявал проект, чрез който се изследват т. нар. екзотизми (екзотична лексика¹³) - думи, които назовават нехарактерни (екзотични) за българския бит, история, културна практика реалии. В този смисъл те биха могли да бъдат обект именно на интердисциплинарен проект български език - история, тъй като произходът им е свързан с конкретни социални и исторически събития, с националната идентичност (напр. турски екзотизми - паша, конак, падишах; френски екзотизми - бистро; испански - корида, тореадор...).

- Български език - литература - много ползотворна би била работата върху проект, изследващ автостереотипа за българското (българката, българина, българския характер и традиции) в народното творчество или в класически текстове на българската литература, изучавани в училище или чрез специално подбран корпус от текстове; изследване на стереотипни представи за чужди култури чрез интеркултурен анализ на текстове от чуждестранната художествена литература, заложена в учебното съдържание по литература - например чрез разпознаване, анализ и интерпретация на културни концепти, изразени чрез конкретни езикови средства в текста - концепти от бита, от празничната култура; йерархични отношения; топоними, собствени имена и пр.¹⁴;

- Български език - чужд език - например работа върху проект, включващ съпоставка между идиоматични изрази и речеви клишета на български и на различни чужди езици - в това отношение е предимство фактът, че съвременните български ученици изучават един чужд език още от началната училищна степен и поне два чужди - в гимназиалния етап. Друго подходящо средство е учениците да описват (да правят кратки резюмета на) лингвистичната и на културологичната информация, с която се запознават на курсовете или в часовете по чужд език, който изучават - така се постига и систематизация на знания, и операционализация на умения да се използват лингвистични, речеведски и културологични термини. Ето един пример - резюме, написано от ученик в 5. клас, изучаващ интензивно немски език: Днес в първия час по немски език се подготвяхме за класната работа, като си припомнихме: модални глаголи, склонение на прилагателни имена, минали времена. Втория час представяхме проектите си на тема "Един град в Германия". Моят проект беше за един малък град в Германия, в който бях ходил. Докато се готвех за проекта, научих повече за административното делене на Германия на области... Търсят се граматични еквиваленти на някои явления в чуждия/чуждите езици - в случая модалните глаголи в немския език, открояват се съществуващите разлики между чуждите и българските модални глаголи; изследва се наличието на думи, заети от съответния чужд език. Този похват позволява също така да се осмислят някои граматични особености на българския език, които нямат еквивалент в другите езици (често използван пример е преизказното наклонение). Може да се поставят задачи, свързани с интерференцията между чужд език и роден език. Като допълнителен ефект може да се очаква позитивно пренасяне на мотивация за изучаване на чуждия език върху мотивацията за изучаване на родния български език;

- Български език - информатика - особено актуален е проблемът за търсенето на достъпна информация за: създаване и оформяне на текстове документи - CV, езиков паспорт; оформяне на кореспонденция - лична и официална (тук определено влияят някои културни закономерности), изписване на адрес, име, други лични данни (транскрибция; културни различия); смяната на писмените системи при използване на интернет и на мрежите за комуникации и грешките, допускани при този процес. Изготвя се списък на сайтове, които представят информация за европейските институции, предлагат различни проучвания и статистически данни, например http://www. Europa.eu; http://www.evropa.eu; изследвания на Евробарометър.

- В часа на класа може да се инициира проект, при който класът да осъществи и да поддържа контакти с конкретно българско училище в чужбина. Тук на практика учениците ще имат възможност да влязат в ролята на обучаващи, на помощници; този похват би имал силен (взаимен) мотивационен ефект върху всички участници в проекта (вж. списък на българските училища в чужбина на следните адреси: http://www.aba.government.bg/bg/pages/School/schools.html; http://www.abgschool.org/drupal/?q=node/48 (Асоциация на българските училища в чужбина).

В своята текуща работа (преподаване, усвояване и оценяване на компоненти от учебното съдържание по БЕ) учителят може да предлага задачи, които да развиват умения за справяне в интеркултурни ситуации. Ще представим два възможни контекста, в които успешно може да се интегрират елементи от интеркултурното образование в часовете по БЕ.

В 7. клас учениците се запознават с общуването в сферата на масовата комуникация; със същността и функциите на медийните текстове. За съвременните медии се отнасят същите тенденции, както и за самото езиково обучение - интернационализация и глобализация. Особено актуално и функционално с оглед на представяния проблем е разглеждането на рекламата като вид медиен текст с информативни и въздействащи функции. Трябва да подчертаем, че рекламите са неизчерпаем източник на манипулативни послания върху широк кръг потребители - т.е. и ученици, и учители. В този смисъл рекламите - категорично може да се каже - влияят върху скрития курикулум. В същото време рекламите са значим елемент от междукултурната комуникация - в тях чрез различни семиотични средства се задействат редица (етно)национални, регионални и групови стереотипни представи.

В урок за упражнения по проблеми на медийните текстове се конструира следната образователна ситуация, чиято крайна цел (конкретен продукт) е да се изработи рекламна стратегия, представяща България и друга страна по избор - за целта учениците, разделени на две групи, предварително проучват информация и изпълняват следната задача: Направете реклама на България на чуждестранни граждани / Направете реклама на страна по избор пред български граждани. В рекламния текст включете: природна забележителност; културна забележителност; сграда; типична храна; характерна и най-разпространена музика; личност; исторически дати; най-разпространения тип транспорт; най-разпространено средство за комуникация (общуване) между хората; любими места за развлечение. Обмислете цялостна рекламна стратегия, за да привлечете туристи.

Първо, с цел актуализиране и екстериоризиране на определени стереотипни или индивидуални представи се попълва следната таблица - тази подготвителна задача има за цел да вербализира представите на учениците за родната страна и в същото време да "огледа" тези представи в огледалото на другостта.

Попълнете¹⁵:

След попълване на таблицата се провежда дискусия; учениците мотивират отговорите си. Асоциациите обикновено извикват масови (стереотипни) представи, но е възможно също така да активират креативността на учениците. След обсъждането се пристъпва към създаване на рекламен текст, предназначен за чужденци - тук понятието "чужденец" има две измерения - например тази група, която изготвя рекламна стратегия за друга държава, приема за чужденци българските потребители. Концепцията - т.е. цялостната стратегия - включва: рекламно изречение (слоган), рекламен текст, изображения, идеи за рекламиране чрез различни медии. Използват се разнообразни дискурсни техники - дескриптивни, аргументативни...; вторите са особено важни, защото се цели да се повлияе върху конкретна аудитория с характерни културни особености; в този смисъл в рамките на интерактивния, диалогичния аспект на дискурсния анализ може да се говори и за интеркултурен аспект на дискурсния анализ¹⁶.

Работата по поставената задача може да продължи чрез реализиране на следния краткосрочен проект: Наблюдавайте реклами или анонси по различни телевизии. Отбелязвайте стоки (хранителни стоки, напитки, стоки за бита, технологии, образователни продукти...), които представят характерни особености на различни култури; записвайте и интерпретирайте рекламните послания. Учениците може да записват резултатите от проекта, като попълват следната таблица (във всяка колона, посочваща конкретна потребност, се отбелязва държава/нация):

С оглед на разглеждания проблем съществен момент при овладяването на знания и умения за възприемане на медийните текстове е интеркултурният анализ и интерпретация на: статистически данни, проучвания, прогнози (например съпоставителни анализи между страните членки на ЕС в различни направления; статии за това, как се празнуват празниците в различни страни по света - Нова година, Великден...). Проучването на подобни документи може да има както позитивни (вж. Приложение № 3), така и негативни (Приложение № 4) ефекти върху системата от стереотипни представи. Двата текста сблъскват две представи за ученолюбието и трудолюбието на българина - в текст 3 стереотипът се потвърждава, а в текст 4 се опровергава. Включването в текст 4 на съпоставки с други страни полага проблема в интеркултурен контекст; препраща към различни ценностни системи. Двата текста се подлагат на критически прочит - анализират се причини и следствия. Допълнителен образователен ефект от работата с подобни текстове е овладяването на международна обществено-политическа и културна лексика; развиването на езиков усет на учениците спрямо езика на европейските институции, напр.: креативност, иновации, бизнес, Европейска комисия, Европейски съюз, еврокомисари, делегация и др. Проектът може да има като свой продукт изготвяне на речник на овладяната международна лексика; на речник на понятията, свързани с дейността, структурата и функциите на европейските и държавните институции.

В 5. клас е възможно да се конструира образователен контекст, при който се трансферира речевата дейност самопредставяне в ситуации на интеркултурен диалог. Това може да се случи чрез играта "Познай моята страна". Един ученик (в ролята на дете от друга страна) се скрива зад параван и изчита предварително подготвен текст - визитна картичка, представяща: националната му принадлежност, регионални особености, населено място, групова и социална принадлежност, семейство, език/езици, персонална информация (информацията предварително се проучва), например: Аз се казвам Петер ван Брук. Живея в голям град, наречен Айндховен. На 12 години съм. Уча в средно училище. Обичам да карам колело. Мама и татко работят в компанията "Филипс". Живея в красива къща с градина, в която отглеждаме различни цветя, но най-вече - лалета, традиционното за моята страна цвете. Говоря нидерландски език, но в училище изучавам и английски. Столица на моята страна е град Амстердам. Коя е моята страна?

Стремежът ни чрез статията е да се замислим дали не е време да започне използването на нов "език", чрез който да се обоснове необходимостта от изучаване на български език, като се потърси мястото му в европейското езиково семейство и като един от официалните езици на ЕС; да се запознаят учениците с различните контексти, в които се изучава българският език по света като роден, първи/втори чужд език. Интегрирането на елементи от интеркултурното образование в обучението по български език би подпомогнало бъдещите контакти на подрастващите с представители на други езици и култури - процеси, които предполагат не само стремеж към опознаване на другия/другостта, но преди всичко към себепознание.

Приложение № 1 (източник: интернет)

Приложение № 2 (източник: Европейски дневник за 2008-2009 г., издание на Generation Europe Foundation и Българска национална асоциация на потребителите)

Югоизточна Европа е близо

Делим векове история с региона на Югоизточна Европа. Турция заема уникална позиция като мост между Европа, арабския свят и Азия, като в същото време споделя модерните европейски ценности. Западните Балкани обаче не са много добре познати и със сигурност невинаги са добре разбирани от останалата част на Европа. Страните от Западните Балкани в миналото бяха част от една държава - Югославия, с изключение на Албания. И въпреки разделенията и кръвопролитията в националистическите конфликти през 90-те, народите в тази част на Балканите споделят общо наследство, история, ценности - не само помежду си, а и с останалите европейски народи.

Архитектурата, изобразителното изкуство, музиката са процъфтявали в тази част на Европа. Дубровник (Хърватска) е известен с културното си наследство, заради което е вписан в списъка на ЮНЕСКО. За музиката не съществуват граници и тя се е претопила в отличителни ритми - балканската музика покори Европа.

Югоизточна Европа е регион, в който взаимните влияния не могат да се сбъркат: от храната до облеклото, обичаите и вярванията. Например храната: кебапът, месото или сладкишите със сирене, пълнените чушки, подправките... Всяка една от днешните страни твърди, че прави най-добрата оригинална версия на тези ястия, които можем да намерим из целия регион.

Какво следва?

Днес страните от Западните Балкани и Турция се стремят към членство в Европейския съюз. ЕС осъзнава какви биха били икономическите и политическите преимущества от присъединяването на тези страни. ЕС не трябва да расте, той иска да расте, тъй като е в наш общ интерес Западните Балкани и Турция да станат част от него. Новите членства означават по-голяма сигурност и по-голям обмен на хора и на стоки. ЕС инвестира време, усилия и пари, за да подпомогне реконструкцията и помирението на страните от Западните Балкани, както и да помогне на Турция в подготовката й за членство. Правилата за членство да прости: за да бъде готова за членство, една държава трябва да отговори на определени критерии, известни като критериите от Копенхаген, например: демократично управление, законност, уважение на човешките права и на националните малцинства, напълно функционираща пазарна икономика.

А какво печеля аз от това?

Всъщност, много. Първо, ще имате възможността да срещнете много нови и различни хора и да разменяте знания и опит. ЕС вярва в културното разнообразие: "Заедно в многообразието" е мотото на ЕС, което означава, че чрез ЕС европейците са обединени и работят заедно за мир, просперитет и че разнообразието от култури, езици, обичаи в Европа е единствено от полза за всеки европеец.

Задача към текста: Попълнете таблицата:

Речник: регион, Югоизточна Европа, Западни Балкани, националистически (конфликт); междуетнически; ЮНЕСКО, Европейски съюз, инвестирам, реконструкция, критерии от Копенхаген, демократично, малцинство, пазарна икономика, човешки права, културно разнообразие.

Приложение № 3 (източник: О. Памук "Истанбул". София, 2007)

Наслаждението от разходката по Босфора иде от усещането за свободата и могъществото на дълбокото, мощно и развълнувано море, докато се изнизвате покрай великия исторически и позапуснат град. Шеметно напредващият по течението на Босфора пътник усеща как през мръсотията, смога и шума на един многолюден град преминава могъществото на морето, как това все още е шанс да останеш насаме със себе си и да бъдеш свободен посред цялото многолюдие, история и градежи. Тази вода, пресичаща града, не може да се сравнява нито с каналите на Амстердам и Венеция, нито с разполовяващите Париж или Рим реки: тук има водно течение, вятър, вълнение, глъбина и мрак. ...пред вас се занизва Истанбул, най-напред с пиещите чай по балконите си лелки, които не ви изпускат от очи, с кооперациите, с вилите, после с кафенетата на близкия пристан, с децата, нагазили по гащи в морето, с рибарите в техните лодки (...), с чинарите, които едва сега забелязвате колко са извисени, и с конаците насред градините, за чието съществуване може да сте сигурни само ако се вгледате откъм морето, със стръмнините, с високите кооперации в далечината, та чак до цялата усложнена плетеница на града с джамиите, крайните махали, мостовете, минаретата, кулите, градините и новите високи сгради, никнещи ежедневно.

Топоними: Истанбул, Босфора, Венеция, Амстердам, Париж, Рим

Екзотична лексика: конаци, чинари, джамии, минарета, махали

Културни практики: пиене на чай, "зяпане" от балкони и кафенета, рибарство

Приложение № 4 (източник: интернет)

Български ученици печелят първо и второ място на европейския иновационон лагер 2009 с креативни решения на общоевропейски проблеми

Идеята на проекта е да направи младото поколение съпричастно към социалните проблеми в обществото.

Пилотното издание е посветено на креативността и иновациите и се реализира в рамките на Европейската година на творчеството и иновациите. Общо 95 гимназисти от 25 страни приеха предизвикателството да решават глобални европейски проблеми. 

Младежите бяха разпределени в мултинационални отбори, като разполагаха с време от 24 часа, за да предложат решения на проблем, с който европейските правителства се борят от десетилетия - как да направим образованието по-актуално в бъдеще и как да върнем прекъсналите образованието си ученици в класните стаи. Младежите имаха за задача да сформират работещи екипи, да обсъдят възможни решения и да развият своите идеи в бизнес планове. Екип доброволци от Европейската комисия подпомагаше отборите в работния процес.

Български ученици бяха част от отбора, взел първа награда в състезанието. Екипът спечели журито с концепцията за ОFaceSchool" и "YouSchool", в основата на която стои идеята за "пристрастяване на учениците към училището". Според победителите това може да се постигне с помощта на интернет сайтове и социални мрежи, които са популярна среда за общуване между младите. Групата, в която участваха ученици от България, Белгия, Австрия, Естония, Обединеното Кралство и Норвегия, презентира решенията си пред еврокомисари, представители на бизнеса и медии. На второ място се класира отборът на Катерина Попова, чиято идея за практически упражнения и симулация на реални ситуации беше приветствана от оценяващите. Сред финалистите имаше и трети отбор с българско участие, който не се нареди сред победителите, но цялостното класиране нареди българската делегация сред най-успешните на престижния форум.

Речник: креативност, иновации, европейска година, глобален, мултинационален, правителство, актуално, екип, концепция, интернет сайт, социална мрежа, еврокомисар, делегация.

Приложение № 5 (източник: вестник Къде да уча)

Българските младежи най-мързеливи в Европейския съюз; 25% от тях нито работят, нито учат

Заетостта на младежите между 15 и 24-годишна възраст в България е най-ниската в цялата европейска общност, сочи последният секторен анализ на Световната банка. В сравнение с връстниците си в Европейския съюз младите хора у нас най-малко търсят работа. Същевременно България е една от страните с най-висок процент на учениците, които отпадат от училище. Въпреки това те не излизат на трудовия пазар.

Според експертите на банката близо една четвърт от българските младежи нито работят, нито учат, нито усвояват някакъв занаят.

За сравнение в Холандия 35% от младите хора работят и учат едновременно, а в 15-те най-богати страни от ЕС заетостта при младите е цели 41%.

Речник: трудов пазар, Европейска общност, Световна банка, секторен анализ, експерт

БЕЛЕЖКИ

1. Според някои съвременни изследователи (Ж.-Л. Дюфаи, Р. Амоси, М. Майер и др.) стереотипът е и полезен (може да се прилага като стратегия при разбиране на текст), и вреден - води до езикова леност, до поддържане на етноцентризъм и нетолерантност. Ж.-Л. Дюфаи определя стереотипите по следния начин: езикови клишета (овладяват се заедно с езика - част са от езиковата система - например идиоматичните изрази); тематико-наративни стереотипи (структурни схеми); застинали културни репрезентации, характерни (предаващи се) в определено общество (ритуали, идеологически представи, система на вярванията и пр.). [обратно]

2. Понятието курикулум се използва с различни значения: първо, като цялостен дизайн (модел, схема, концепция) на образованието, обхващащ цели, съдържание, подход, методи; второ, като учебни програми по различни изучавани дисциплини. Тук приемаме първото значението. [обратно]

3. Вж. например Perrenoud 1995. [обратно]

4. Преподаватели по методика на езиковото обучение вече са насочили вниманието си към някои от тези "нови компетентности". Вж. например статиите на Д. Василева, А. Радкова и В. Кръстанова в сборника "Отклонението като норма", 2009. [обратно]

5. Срв. у Петров: "Не е решен проблемът за количественото отношение между лингвистичната и комуникативната информационна съставка на програмите (по БЕ). Получава се парадокс. От една страна, се заявява, че водещи са прагматичните цели на обучението по български език и тяхното реализиране е приоритетно за езиковото образование. От друга страна обаче, лингвистичната информация е доминираща на всички равнища от системата на обучението, а проблемите на комуникацията продължават да "обитават" нейната периферия" (Петров 2009). [обратно]

6. Miroirs et fenкtres 2005. [обратно]

7. За понятието езиковедска компетентност вж. у Димчев 2007. [обратно]

8. Байар 2008. Срв.: "Пиер Байар разколебава традицията, според която критиката е за избрани, и пледира за правото на всеки, който има мнение и иска да го каже, да говори за книги. Независимо чел ли ги е или само ги е разлистил, добре образован ли е или не. Важното е - заявява професорът - да има интерес, да се говори за литературата, да се произвеждат разкази по аналогия, да се дописват текстове, като се развихря въображението и се стимулира доизмислянето - това държи литературата жива". Коментар на А. Личева във в. Капитал/ 12.11.2008 г. [обратно]

9. "Du sens а l’йvaluation, en passant par l’utilitй. Actualitй et enjeux d’une problйmatique de recherche". Actes de rencontre "Enseigner et apprendre la littйrature, pour quoi faire?" Louvain-la-Neuve, du 29 au 31 mars 2007. [обратно]

10. Вж по проблема: Кръстанова 2009; www.eurocomreserch.net [обратно]

11. L’Autobiographie de rencontres interculturelles. Michael Byram, Martyn Barrett, Julia Ipgrave, Robert Jackson, Marнa del Carmen Mйndez Garcнa, Conseil de l’Europe, mars 2009. www.coe.int/lang/fr [обратно]

12. Срв: Програма по география и икономика за 8. клас: "Макрорамката обхваща триединството Европа - Балкански полуостров - България. Това решение има редица предимства: в последния клас се създават условия за изучаване на територии, най-близко свързани с живота на ученика..." (http://www.minedu.government.bg/top_menu/general/) [обратно]

13. Вж. по въпроса Бояджиев 2002: 197-198. [обратно]

14. В учебната програма по литература чуждестранната литература е широко застъпена. Например: в 6. клас, изучавайки "Принцът и просякът" от Марк Твен, учениците се насочват към художествени факти, които са културно обусловени - стария Лондон, Тюдор, Едуард, Уелски принц, принц, дворец, кралско семейство, кралски двор, Негово кралско височество... - факти, които насочват към държавното устройство на Великобритания. Прави се съпоставка с държавното устройство на България - парламентарна република. Друга задача е създаване на трансформиращ преразказ от името на принца. [обратно]

15. Елементи от задачата откриваме у Мануела Ферейра Пинто от Международния център за педагогически изследвания, Париж (Manuela Ferreira Pinto, CIEP). [обратно]

16. Amossy 2000. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Байар 2008: Байар, П. Как да говорим за книги, които не сме чели. София.

Бояджиев 2002: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София.

Василева 2009: Василева, Д. Развитие на социалната компетентност на учениците чрез работа с официално-делови текстове. // Отклонението като норма. Юбилеен сборник в чест на проф. Р. Йовева. Шумен.

Димчев 2007: Димчев, К. За отношението между езикова компетентност и езиковедска компетентност. // Съпоставително езикознание, № 1.

Кръстанова 2009: Кръстанова, В. Интеркомпрехензията в езиковото обучение. // Отклонението като норма. Юбилеен сборник в чест на проф. Р. Йовева. Шумен.

Петров 2009: Петров, А. Ключовата компетентност "Общуване на роден език" и обучението по български език. // Отклонението като норма. Юбилеен сборник в чест на проф. Р. Йовева. Шумен.

Радкова 2009: Радкова, А. Културни стереотипи в задаването на теми за съчинения. // Отклонението като норма. Юбилеен сборник в чест на проф. Р. Йовева. Шумен.

Хофстеде 2001: Хофстеде, Х. Софтуер на ума. София.

Amossy 2000: Amossy, R. L’argumentation dans le discours. Nathan.

Amossy, Pierrot 1997: Amossy, R., A. H. Pierrot. Stéréotypes et clichés. Nathan.

Colles, Dufays 2006: Colles, L., J.-L. Dufays. Quelle didactique de l’intercultural dans les nouveaux contexts du FLE/S? E.M.E.& InterCommunication.

Dufays 2004: Dufays, J.-L. Comment lire et ecrire a l’aide des stéréotypes? Buletin de l’Association des professeurs de Francais de Galice.

Meyer 2008: Meyer, M. Principia Rhetorica. Fayard.

Miroirs et fenкtres 2005: Miroirs et fenкtres. Manuel de communication interculturelle. Centre europeen pour les langues vivantes. Edition du Conceil de l’Europe.

Perrenoud 1995: Perrenoud, Ph. Métier d’élиve et sens du travail scolaire, Paris, ESF.

© Мая Падешка
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 5
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2010, № 12 (133)

Други публикации:
Български език и литература, 2010, № 5.