 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОРТРЕТ НА КАНДИНСКИ
Слънцето изгряваше най-напред зад зениците му.
Често му се струваше, че греят твърде силно,
за да излиза от вкъщи.
Тогава той даряваше на платното всички светлини
и оставаше тъмен за съпругата си.
Картините му заспиваха самотни
като скитниците на Ню Йорк,
като скитниците на Москва,
като скитниците на Париж.
Като душата ми.
© Миряна Минкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2004, № 11 (60)