ТРЕПЕРЕЩАТА ЛОГИКА НА СЪНЯ

Миряна Минкова

web

Казали са го други хора: никакви признания или хули - има само последствия. Навярно затова и Христо Карастоянов е кръстил новата си книга така. Понеже ако някоя тема може да обхване такова многообразие като Карастояновото, то това определено са неуморните му изследвания на постоянните промени и преходността, комичните нашествия на сюрреалното в обикновеното и земното, ровенето му из най-обикновеното в ежедневието, за да извади оттам - като някой шантав клошар - цветното и да го оплете с медните нишки на думите си, та да се получи истинско, красиво изкуство.

Световете в "Последствия" са свързани с треперещата логика на съня, където всякакви закони са временни, където всеки момент здравата земя под краката ти може да потъне и да се окажеш някъде около първата пресечка вляво по пътя към ада. Светове, в които на едно място можеш да срещнеш Елвис Пресли и Хитлер, а от Бакаджика край Ямбол да наблюдаваш как "уж едни боинги се джасват в близнаците в Ню Йорк!" ("Надолу към ада - първата пресечка вляво"); на прозореца на някои си Ковачкини от долната махала да се появи ликът на самия Иисус Христос, а пък на някой си свещеник да му изсъхне ръката, лявата, задето ругаел ("Нощта на последното чудо"); където може безпричинно да ти избие влага по стената в някоя стая и специалист от строителното да дойде и да ти каже, че го съмняват (кой знае защо!) контактите - и това точно преди апартаментът, целият, изведнъж да изчезне ("Самотата на онези дни").

Интересен е начинът, по който Христо Карастоянов измъква от постмодерната бъркотия на ценности и случайности милиони морално-неразличими гласове, всеки от които крещи своите проповеди като някакъв кривоглед странстващ проповедник, и ги смесва в мощен, хармонично звучащ хор. Под различни ъгли ни представя последствията в един свят, в който няма чисто нормативни или морални стандарти. Тези последствия са отговорът на една тъмна вяра, с неоспоримите й и ясни закони и смачкването им от самите й пълномощници.

Когато я няма вярата и ценностите са съмнителни, всичко е колкото вярно, толкова и лъжливо. Неминуемият психологически резултат от това е състоянието на обърканост, постоянни разногласия, терор, лицемерие, паника. Видно е, че тези последствия не са останали незабелязани за окото му на писател.

Винаги, когато кажем "последствия", най-напред го свързваме с нещо негативно: проблемите, които Христо Карастоянов ни представя, са свързани с положението на хората. Всяка проза, която пропуска да ги отрази, изпуска едно от основните измерения на съвременната мисъл. "Последствия" е една книга на контрастите: между градския и провинциалния тип, между американеца и европееца (от Ямбол), между хумора в реализма и апетитната жизненост на постмодернизма. Докато я четях, останах с впечатление, че е разделена на три много различни части. Като да наблюдаваш как пред теб някой стъпка по стъпка рисува пейзаж, от всички възможни страни, и едновременно обяснявайки ти историята му - и успявайки да постигне съвършена картина накрая. "Последствия" е книга, която е наясно с нагласените си истории, която е наясно с всичко предшестващо и отново успява да го представи по различен начин и да задоволи нуждата ни да чуем добра история.

© Миряна Минкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2005, № 11 (72)