Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛА-БАЛА-НИЦИ
web
Дъждът си клъмбурка.
Кучето на каиша и
човека на другия край,
подсвирквайки,
подминават скучните мисли:
тая есен
като бръшлян е плъзнала!
Цветята, хората,
поприведени
крачат в калищата-чернилища,
на другият край душата
до болка се е огънала
песен -
животът ги носи в различни октави...
Напяяява - всичко някой ден отминава.
© Миряна Минкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2003, № 10 (47)
|