 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОРЕТО, КОЕТО НИ ПОДХОЖДА
От всички морета ни остана само черно.
Че най ни подхожда.
То е едно такова не напълно солено.
И се е родило в езеро, от Потопа.
Старият живот на тъмното дъно
и до днес гние и се разлага.
Като непреболедувано минало
пречи на новия вместо да му помага.
Но кажи ми какво е морето ти,
да ти кажа, народе, какъв си!
Черно е, черно като сърцето ти,
което помни само лошо и мъки!
16.07.2017 г.
Пловдив
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2019, № 5 (234)