БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

Библиотека "Български писатели"

Основният мотив, който определя настоящото публикуване на "Библиотека "Български писатели". Живот - творчество - идеи" е желанието да се представи на днешната публика един от сериозните образци на българската литературна история, останал дълго време почти неизвестен на най-широк кръг читатели. Няколко са възможните причини, довели до това, но - като резултат - изданието твърде рядко е било обект на научни търсения, а идеите, затворени между страниците му, не намират място в диалога между изследователите. Вторият мотив е продиктуван от убедеността ни, че и днес поредицата представлява едно добро въведение в изучаването на българската литература. Тези две идеи, първата до голяма степен подчинена на втората, определят и начина, по-който тя е представена на читателите.

Електронното издание запазва напълно текстовия обем (над 1300 книжни страници), последователността в подредбата и формата на материалите, организацията на отделните томове. Предприетата съвременна редакторска намеса цели само да допълни и коригира отделни детайли, като стремежът е да се запазят автентичността, духът и авторските инвенции на първото издание. Желанието е чрез направените промени да се улесни съвременната рецепция на текстовете, както и да се допълни информацията, съобразно достиженията на по-късните научни изследвания.

Предвид целите на настоящото издание, които не са идентични с тези на изданието от 1929-1930 година, не е поместен съществуващият там илюстративен материал под формата на снимки или рисунки на авторите, техни автографи, факсимилета на ръкописи или по-стари издания на анализирани произведения, картини от родните им места и други подобни.

От гледна точка на правописа направените промени са напълно в духа на съвременните норми, като известни изключения са допуснати само при посочване на заглавия, цитати от по-стари текстове и/или чужди източници, на които се позовава авторът. В тях е запазен автентичният правопис, във вида, в който е представен в изданието от 1929-1930 година, освен при явни печатни грешки. Оригиналният правопис в тези случаи е съхранен, тъй като, от една страна, проблемът с автентичността на възрожденските текстове е все още дискусионен, а, от друга, приемаме, че употребата в първото издание е свидетелство за рецепцията им по това време. Изключения са допуснати и при представянето на стихове, като правописът в тях е съобразен с наложили се по-късни редакции. Във всички останали случаи сме се придържали стриктно към правилата на съвременните правописни норми.

Ето още няколко случаи, в които сме се придържали към съвремения правопис. Употребата на главните букви (в изданието от 1929-30 година например възраждане и българско възраждане са изписвани с малки букви, докато в настоящото издание това е коригирано.); използването на пълните форми на съюзите С и В, респ. СЪС и ВЪВ в позиции, определени от съвременните правила; думи като праздна, сърдце, нуждна и други, чиято предишна писмена употреба не се оправдава от изговора или етимологична връзка със сродни думи; употребата на пълен и кратък член.

Естествено беше, следвайки очертаната практика при публикуване на произведения, писани при стария правопис, да се откажем от краесловните ерове (Ъ), употребявани в първото издание - напр. характеръ; от еровата гласна (Ь) пред членна форма на имена от женски род (нощьта, паметьта и т.н) и в крайна позиция на думи от женски род - напр. болесть. Думи, съдържащи в себе си -това гласна, се изписват така, че изясняването на звука в Я или Е, да е съобразено със съвременното произношение (обикновенит - обикновените, тхната - тяхната). Гласната не се употребява в настоящото издание.

Не се използват и употребяваните в първото издание реликти от падежни конструкции при имената (Паисия, Фотинову), които са заменени с аналитичните им варианти, докато при местоименията (вам, нему и под.) се запазват. Осъвременена е пунктуацията, като стремежът е да се запазят стиловите особености на авторите. Поправени са и редица съществуващи правописни грешки. Разредката, използвана в първото издание, тук е заменена с курсив.

В средни скоби са дадени значенията на онези остарели, редки, чужди и диалектни думи, които биха затруднили съвременния прочит - напр. еветчия [угодник]. Някои от направените съкращения също са изяснени в средни скоби - напр. о. Кирил - о[тец] Кирил. В средни скоби са дадени също и съвременните наименования на географски или исторически обекти - например Липиска [Лайпциг] и др.

С редакторски бележки в края са посочвани някои непълноти или неточности на очерците или са тълкувани реалии, които са твърде далеч от съвременния читател; авторските бележки към първото издание са специално указани. Към настоящото издание е добавена и нова библиография - подчертано подборна и посочваща само книги. В теоретичните обзори са дадени някои по-общи допълнения и пояснения, които произтичат преди всичко от фактологическото и методологическото развитие на литературната история след публикуването на поредицата "Библиотека "Български писатели".

При все че бяха положени много усилия, за да се сверят и уточнят посочените години и дати, част от тях трябва да се приемат с известни резерви, тъй като все още са обект на дискусии. Спестени са почти навсякъде необходимите препратки към по-новите биографични трудове за авторите. Посочването на новите издания на съчиненията им пък премахва необходимостта от уточнения, свързани с творчеството им. Подобни бележки са правени само на най-необходимите места.

Като цяло, цитатите са сверени по меродавните издания на съчиненията им. В немалко случаи обаче възникват известни проблеми, които са решавани конкретно. Въпросът за автентичността на възрожденските текстове и тяхното нормализиране (осъвременяване) е прекалено сложен, за да се разглежда детайлно тук. Един от тях обаче не може да се пренебрегне - различните принципи на нормализиране на текста в меродавните издания. Това неизбежно довежда до известен разнобой в предаването им тук. Най-нежеланият ефект от този разнобой е в това, че в някаква степен изкривява представата за езика на възрожденците и особено за разликите между индивидуалните идеолекти.

Ако трябва да се представи най-обобщено позицията на редакторите, тя се свежда до няколко пункта: 1. Уважение към компетентността и правото на читателя на собствени преценки. 2. Коректност към текстовете и фактите от разглежданата епоха. 3. Уважение към идеите и пристрастията на авторите на очерците.

Като се надяват, че изданието се приближава до желания баланс, неговите редактори вярват, че ползата от подобни начинания е очевидна и за по-доброто опознаване на разглежданите в поредицата автори и творби, и за по-дълбокото осмисляне на процесите в българската култура като цяло.

От редакцията

София - Варна, октомври, 2003

© Михаил Арнаудов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.10.2003
Библиотека "Български писатели". Т. I. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2003.

Други публикации:
Библиотека "Български писатели". Т. I-VI. Под ред. на Н. Аретов, А. Вачева, Г. Чобанов. Варна: LiterNet, 2003.