* * *

web | Стоях и слушах

Заведи ме вкъщи.
Там, където
се топи снегът
и в шепите на мама гасне,
а баща ми
ме държи за рамото
и се усмихва.
Заведи ме вкъщи.
Ще се върна
с теменужки за роднините;
за мъртвите ми дядовци
                 да поговорим
и баба за последно
на морето да покажа -
                 да си кажат сбогом
                 и така нататък.
Заведи ме вкъщи.
                 Моля те.
Защото съм във възрастта
на гордите мъже
по-ниски от тревата;
с дом от точки
                 и от запетаи,
с мебели от слама.
Заведи ме вкъщи.
Ще направя всичко,
само ми стисни ръката, дъще.

Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.