Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ОСОБЕНИЯ ЦВЯТ НА СВОЙТО ВРЕМЕ
БЕДУИНЪТ БИ КАЗАЛ:
ПУСТИНЯТА СИ ОТИДЕ ОТ ОЧИТЕ МИ,
МОРЕТО СИ ОТИДЕ ОТ ОЧИТЕ МИ,
БЕЗПРЕДЕЛНОСТИТЕ СВЪРШВАТ. БЕЗ ТЕБ.
(ТАКОВА Е ТОВА ЗАГЛАВИЕ)
web | Стоях
и слушах
От смирените ти рамена
извира силата ми,
като мъгла от
восъчно море.
Кладенеца съм, във който
си паднала.
И не плачеш.
И не търсиш помощ.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.
|