РАВНОДЕНСТВИЕ

web | Стоях и слушах

Докато димяха полетата
и след пипване
проглеждаха слепите
                 и немите
проговаряха;
докато оня бе всичко -
изворната вода
и сандалите
в ръката на босата циганка -
какво бе в очите й?

Докато димяха полетата
и катунът ме следваше
замечтан,
и калта бе преддверие,
и децата мърсяха със нея
лицата си - какво бе
в очите им?

Докато димяха полетата още,
босата прегърна децата
и те я прегърнаха.

                 А старците бяха се впили във ризата й,
                 и това -
                 докато димяха полетата призори.
                 А децата гледаха старците умълчани,
                 и всичко -
                 когато проглеждаха слепите и немите
                 проговаряха...

Не стигна водата
и топлото из ръцете
на циганката.

Димят още полетата
       привечер.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.