Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЕОНИД
web | Стоях
и слушах
През 480 г. пр.Хр. спартанският цар Леонид,
начело на триста бойци и на не много доброволци,
задържа почти три дни в отчаяно
сражение седемстотинхилядната армия
на Ксеркс. Но се появява един грък - Ефиалтис,
който предава на персите пътят, по който те могат
да минат в гръб на Леонид. Така спартанците са победени...
Духът на врага обаче дотолкова пада, че не след дълго
огромната за времето си армия е разгромена...
Тази битка е известна като битката при Термопили
(Горещите порти).
Пред мен са варварите
в редици по хиляда;
не виждам края им - земята е
натъпкана като преяла.
Мила, сега у дома
ти къпеш жертвата.
От шестгодишни уча тези триста,
че силата във техните ръце е мъдрост...
И слязохме от планините вчера
за последния урок.
Мила, сега у дома
ти миеш сребърните съдове.
Най-после тук са варварите -
повече от пясъка са в шепата ми.
Затова не бързайте и правилно
телата си боядисайте в червено.
Мила, сега у дома
ти разпалваш огъня.
Ние няма да победим.
Ние сме вече мъртви.
Но под броните ни се ражда един
грифон безсмъртен.
Мила, сега у дома
ти подреждаш цветята.
И за размаха на неговите криле
му е нужен безкрая.
Ние ще му го дадем,
а той на нас - Рая.
Мила, сега у дома
ти топлиш водата.
Леонид съм! Четете в очите ми -
след снощната болка
във тях е тъмно наистина,
но има край и смъртта!
Мила, ти си готова
за жертвоприношението.
Ето и Ефиалтис бърза...
Това е, оправете реда!
В бяг към сърцето им ще се спуснем
като къс вулканична скала,
като огнени пръски.
Мила, разбрала си -
ние сме днешната жертва.
Ти продължи ритуала -
работата си да довърша.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.
|