КОСТИ

web | Стоях и слушах

Това е сякаш прешлен
От гръбнака на мишле
В края
На последното стъпало
Мойта стая беше там
На втория етаж във ляво
С тапети
В захарни памуци
Мама настояваше да бъдат облаци
И аз се съгласих
За да се успокои
без да свалям поглед
От мазната локва върху мокета
На следващия ден
Лекарят ми каза
Че съм постъпил правилно
И така съм се спасил
Стискам си очите и не слушам
Извеждат мама
Завързана с ръкавите
На старата си нощница
Баща ми няма въздух
Седнал на последното стъпало
Той подръпва ъгълчето
                На прозрачната й дреха
Тя се спира
Спира да трепти и тялото
На мъничката ми сестра

Двама полицаи свалят шапки

Последната ни снимка заедно

....................................................

Изминали са двадесет години
Но застинал на стъпалото като гадател
                Не искам да призная
Че това са само кости
На дребничък бозайник

И няма никой тук.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.