ГАНЗЕРОВ СИНДРОМ

(фарс)

Красимир Симеонов

web | Кожа

В планината се разнесе ехо.
Може би от брадви.
Така секат дървета
                       празнични
за идущите дни.

(песен)

“А сега извънредното ни комюнике от Ъ. - Ю. се приближи, изпсува и усили звука. - Както знаете, след трагичното изчезване на групата журналисти, влезли в града, в Ъ. са започнали допълнителни масови преследвания “на куцо и сакато”, по думите на добре информиран източник. По последни данни снощи са убити около “сто двадесет души” на средна възраст шейсет и осем години и един счетоводител. Добре известно е, че днес се навършват единадесет години от датата 1 януари 1992 година, когато в Ъ. започна този ад. Дано разумът...” - Ю. изключи телевизора.

Той се присегна към чантичката с ракетите и сгъваемия миномет. Бе решил и днес да им устрои хубав празник. Често го питаха: “Нима не стига? Това са единадесет години без добра храна, в преумора и то за една изгубена кауза?” Но едва снощи, когато изгуби и последния от Старите, разбра и той. Да, безмислено е.

Старите бяха тези, които крепяха безумната му идея. Някои от тях имаха пораснали деца, участващи в акциите с тях... Но вече нямаше никой.

Сам и Стар, не ял супа, не чел дълго време и пиещ все по-малко - това бе Ю.

“Да. Безмислено е.”

Безмислено бе да започват всичко в онази новогодишна вечер, вдигайки във въздуха гарнизонната болница на Ъ., тогава пълна с тротилови шашки в кашони от нереализирана хуманитарна помощ.

Глупаво бе да убеждават войниците от Поделението, което охраняваше Учебното им Заведение, че всички са еднакво свободни, защото онези взеха, че повярваха и още на другата вечер взривиха складовете си с боеприпаси.

Нататък не беше трудно да се завземат подстъпите към града - много от мъжете, учещи в Заведението, бяха с офицерски звания, а момичетата - със завършени санитарски курсове. Ъ. бе изолиран и те тръгнаха, готови, из него.

Но прозорците бързо се затръшваха.

По-смелите граждани се задържаха по балконите, но за кратко.

Само децата спираха да играят и гледаха учудено пъстрата вълна, която ги заливаше.

Все пак немалко мирни жители изчезнаха от домовете си през тези първи дни. Но и Ю. изгуби от своите хора. А първите дни и години бяха къде по-леки от следващите ги.

Случваше се, като се заинати, да води групата си цяла вечер от единия до другия край само на една улица. Докато осъмнеше с петима души до себе си, а улицата - изпълнена с изпоналягали. Безмислено бе да допускат в Ъ. само кандидати за полуразрушеното Учебно Заведение (то се намираше в края на града и настъпващите правителствени войски често го обстрелваха) - нали някои от приетите по-късно отдавна бяха завършили и в момента съчиняваха измислиците за насилие в Ъ., печелейки добре, а и на здравословно разстояние. Не им се сърдеше. Особено тази вечер, когато имаше предчувствие.

Нещо го сърбеше зад лявото ухо, което значеше, че или ще му се възпаляват сливиците, или че тази нощ му е последната.

А Ю. бе с извадени сливици.

Тогава той се протегна. Нахлупи омазнената карнавална шапчица върху уморената си коса. Скри с избелелите картонени ботушки непривичната си походка и притегли крайчетата на устните към ушите си - Ю. се усмихваше. Вече единадесет години.

- Готов ли си, Ю.?

- Готов съм и аз!

* * *

“А сега, извънредното ни комюнике от мястото на събитието. Добре известно е, че днес се навършват пет години от освобождаването на град Ъ., окупиран от 1991 до 2002 година от учащите се в Заведението на града. Ето и новите разкрития по проблема. Едва наскоро станаха известни скандалните заключения (досега секретни) по случая “Ъ. - Ю.”. Работилите от 2002 година до днес експертни комисии са стигнали до извода, че уж Ю. бил създал един изолиран карнавален рай от танци, беседи и фойерверки. С тях той се бил опитвал да убеди обществеността на Ъ. в безопасността на Учебното им Заведение. Че Ю. поддържал този нескончаем празник, защото никой от хилавата Ъ.-културна общност не загрявал за какво става дума. Ние, разбира се, смятаме това за груб опит за манипулация на младата ни демокрация и на, така да се каже, устойчивото ни обществено мнение.

И макар да е потвърден фактът, че за единадесет години окупация на Ъ. случаите на така наречена “неестествена смърт” са цифром един (1) и словом един - смъртта на самия Ю., намерен на някакво бунище обезобразен, със счупен врат и с намачкано парцалче в джоба със следния текст:

а очите ти са слепи пеперудки
по ръба на смешното ти одеало

и без нищо друго - въпреки това, ние не трябва да забравяме героичното търпение на Ъ.-ските жители към тогавашните издеватели от несъществуващото вече Учебно Заведение...”

* * *

Майката се приближи и изгаси телевизора.

- Мамо, защо говорят така за татко?

- Защото е мъртъв.

- Моля, разкажи ми пак какво е да си мъртъв.

- Ами, затвори очи и си представи как...

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004