Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЕМА ЗА ЛЮБОВТА
web | Езерни очи
Има едно куче в съседния двор,
близо до мястото, където работя.
От писъците му и от дългото псуване
разбираме кога го хранят или бият.
Виждам кучето от съседния двор
само сутрин, на път за работа.
То не е вързано и въобще не е агресивно,
и нощува до купичката си на тротоара.
Притеснява ме наистина упоритото му търпение
да посреща новодошлите. То не си проси
внимание и не си търси белята,
а им съчувства с поглед.
През зимата казаха, че се било отървало -
че е замръзнало или било ударено от кола,
но после се върна съседското куче
с особен тик в натежалата си глава.
Оттогава, когато сутрин
още първият негов колега го ритне с крак,
то не мръдва, а накланя глава със разбиране,
сякаш моли човека да го ритне пак.
Колко нетрайна е хорската обич
и колко силна е кучешката любов -
кучето с невероятния тик си отиде в деня,
когато фалира фирмата от съседния двор.
Умряло е кротко, казаха, без напрежение -
все така върху плочките на тротоара;
все още до купичката си, незавързано,
и все още без капка вода.
Взехме в среднощ с двама приятели
трупа му от казана, в който беше захвърлен.
В болницата добри хора го подложиха
на аутопсия
и потърсиха причините за смъртта.
Представете си шока - оказа се,
че множеството контузни рани,
скъсаните мускули и счупените ребра
не са убили животното: кучето бе умряло
от масиран инфаркт -
сякаш е знаело,
че семейството му си тръгва от малкия двор
и от строшената му купичка
по-късно през деня.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.
|