По дяволите! На кого му пука?!
Никак не ми се искаше да започна по този именно начин. Но разкъсвана между
Дявола и Бога, по ръба на сечението, делящо вероятните две половини на моя
живот, ще премина разяждана от съмнения през тях. За да се опитам да разбера
неразбираемото и да обясня необяснимото - сякаш е възможно!
Разчитам на вас, читателите, които ще имате случайния шанс да пребродите
тези страници заедно с мен и ще съм благодарна, ако успея да докосна поне
една фибра от тънката чувствителност на душите ви. Зная и разбирам безнадеждно
ясно, че криете в сърцата си далеч по-мъчителни, може би, и уникални криволици
на съдбата. Но моята "одисея", добра или лоша, изненадваща или банална,
е такава, каквато е, и защото си е моя, я обичам безрезервно и всеотдайно.
Искам да я споделя, ще ви я дам, ако мога, без да ви обременявам. Дано успея
да ви убедя, че животът, какъвто ни е "отреден отгоре", от "написаното",
е най-невероятното и възхитително нещо, което е могло да ни се случи.
Повествованието ми няма да ви очарова с наситени диалози и внезапни обрати,
но ви обещавам, че ще го почувствате като свое. Контактът ми с вас е подчинен
на една единствена цел - да стигне до сърцата ви. А единствената тактика за
целта - искреност! Ако намеренията ми се припокрият с резултата, мога само
да се надявам на разбиране от ваша страна. И на мъдрото прозрение, че както
при мъртвите, за такова "харакири" - или добро, или нищо!