Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАКОНЪТ
web | Бяло
потъване
Снощи един едър вятър с криле като хълмове
блъсна моята стряха, писна вековно, оплете се
в паяжината, тънко заложена, хитра и сребърна.
Паякът-луноход спокойно излезе от варовития кратер.
Убиецът! Нищожно по-малък от жертвата! Господи!
За една нощ изпи кръв, колкото самата Сахара. А оня
беше събарял дървета, електричества, икономики, облаци.
Това, което не се вижда сега в неподвижните сребърни нишки,
е колосалното тяло на мъртвия вятър.
Ах, как да повярвам, че аз съм господар на природата!
1990
© Иван Радоев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2004
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. София: Факел, 1992.
|