Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕРАСАТА
web | Троянски
кон
Като паяк, оплетен сам в своята мрежа,
аз се сраствам с терасата от години.
Няма кой да люлее отдолу строежа -
мъртвите са примирени завинаги.
Няма спомен от селото равно в душата.
Тук - една върху друга случайни съдби...
Мама шета край мен, а в ума й се мята
все Земята, която за нея скърби...
Ще пропука сълза тези сиви етажи -
мама слиза на двора да се прекръсти.
Глухо нейните стъпки кънтят по паважа
и градът за минута забравя съня си.
Дълго с поглед я търся. Тя - точица само
се отправя към светлия кръст със прането...
Колко вярно понякога казваше, мамо,
че над нас е различно високо Небето.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2004
Иван Ненков. Троянски кон. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Ненков. Троянски кон. София, 1987.
|