Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЗОП
web | Троянски
кон
При спомена за мене не пийте в златни чаши.
Светът е само сцена. Театърът ме плаши.
Антрактът е внезапен. Сред всички земни хора
с език, надве прехапан, минава Режисьорът...
Жените недолюбени са символ на умиране -
до вчера бяха хубави, но вече са гримирани.
За да не ги забравяме, те вечер без преструване
платната на ръкавите навиват. На отплуване...
Но тази плът, заставяла и бог да коленичи,
с годините е ставала и есенна, и ничия...
Все още има зрители върху брега на Самос,
а няма победители. И победени няма.
Не знам какъв оракул смъртта ми предизвика.
Душата ми не плаче, щом може да извика.
Аз вдигам златна чаша! А в басните след мене
поуките за вас са, макар от мен платени.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Иван Ненков. Троянски кон. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Ненков. Троянски кон. София, 1987.
|