Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЯЗОН
web
Подлуден от Медея, под тъмните сажди
разпилени от нощните звездни фенери,
аз ви търся, приятели, да ви разкажа
за сандала изгубен, за Колхида намерена.
Не оставяйте глухо такова пристанище,
под което морето дълбае безсънно
и се готви, преди от леглата да станете -
да ви хвърли в леглото на своето дъно.
Вижте колко прилича отгоре Луната
на глава, отделена от шлема си крехък,
как отскоро на другия край на Земята
слага Слънцето своите златни доспехи...
Но...с кого ли говоря. Вие сигурно спите.
И раздялата с вас не е толкова лесна -
изгарям ви в кладите на очите си,
за да не мога утре пак да ви срещна.
И отново се връщам при мойта Медея -
тя поне ме посреща, дори да ме мрази.
Ще се спуснем по ручея заедно с нея
да намерим сандала, за който ви казах...
© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)
Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.
|